Този метод е популярен в целия свят, особено в Западна Европа. В редица страни хомеопатията се преподава в медицински университети.

Хомеопатията, наричана още нежната медицина, е метод за профилактика и лечение на човешкия организъм, който използва малки количества природни елементи за подпомагане оздравителния процес у пациента. Основава се на Закона за подобието – Подобното се лекува с подобно.

Хомеопатията е използван още от древността, от аюрведическата медицина, а след това от Хипократ (IV в. пр. н.е.). По-късно, през 19 в. от н.е. немският лекар, токсиколог и химик д-р Самюел Ханеман научно обосновава метода.

Най-точното определение на хомеопатията е било дадено от Парацелс: „Онова, което дъвчат зъбите, не е лекарство; никой не може да види лекарството. То не е в тялото, а в силата“.

Силата е в информацията, а не в нейния материален носител. Същността на дадено лечебно растение е именно в неговата индивидуалност, душата му като представител на някакъв първичен принцип, изразено във физическия му организъм. Ако на организма му липсва даден първичен принцип, той може да бъде потърсен в макрокосмоса и липсващата информация да бъде дадена на болния като микрокосмос. Ето защо хомеопатичният преглед е по-продължителен и по-подробен от обикновения.

Когато хомеопатията се прилага като едно от средствата при комплексното природолечение, включващо природосъобразна диета, очистване на организма, движение, рационален режим на труд и почивка и пр., нейният ефект е изключителен.