• Китайската традиция за топография на езиковите зони и телесните им еквиваленти

• За какво говорят налепите по езика – цвят, дебелина, форма и вид

В древнокитайската медицина съществуват два основни подхода към топографията на зоните на езика: според теорията на „трите затопляния“ върхът на езика съответства на „горното огнище“; средата – на „средното огнище“; основата на езика – на „долното огнище“. А според теорията на петте елемента върхът на езика се свързва със състоянието на сърцето и белите дробове; страничните дялове – на черния дроб и жлъчката; горната страна на езика – на стомаха и слезката; основата /коренът на езика/ – със състоянието на бъбреците.

Изследването на езика става на два етапа.

ПЪРВИЯТ ЕТАП е изучаването структурата и плътността на тялото на езика. При изучаване тялото на езика се вземат под внимание неговият цвят, форма, плътност и подвижност. Така се съди за функционалното състояние на различните системи на организма и преди всичко за болестите на кръвта. Според класификацията на китайските лекари твърдият език, „+“, представлява излишно „изобилно“ състояние; езикът с нормална консистенция, „0“, е нормално състояние; мекият език,
„–“, е „недостатъчно“ състояние.

ВТОРИЯТ ЕТАП е изучаване на НАЛЕПИТЕ по езика. Оценката на налепите по езика става по цвят, дебелина, форма, вид /влажен или сух/, а също и по възможността да се отделя, чисти. По характеристиките на налепа може да се съди за патологичните изменения на енергията. Причината за заболяването при бял налеп може да бъде студът, влажността, вятърът; при жълт налеп – горещината; при дебел, тинест налеп – задържане на храната, натрупването на слуз и др.; при петнистовиолетов налеп – застоят на кръвта. Тънкият налеп показва, че е налице започващо заболяване или повърхностна локализация на процеса, а дебелият налеп е белег за хронично заболяване или дълбока локализация на процеса.

Ако белият налеп постепенно започва да става по-дебел и да придобива жълт, а след това и тъмен цвят, това означава прогресиране на болестта. И обратно – „просветляването“ и изтъняването на налепа говори за подобряване на състоянието.
В традиционната форма диагнозите по езика изглеждат в следната форма:

• червен и влажен език: енергията и кръвта са в превъзходно състояние;
• eзикът е блед: енергията и кръвта са слаби;
• налепът по езика е тънък, бял и влажен: енергията на стомаха е в разцвет;
• езикът е блестящ, без налеп: енергията на стомаха е слаба, секреторната му функция е увредена.

Интересът на клиницистите и патофизиолозите към диагностиката на езика все повече нараства. Сведенията за лингводиагностиката постъпват от Франция, Япония, Китай, Русия и други страни и тези сведения се отличават с голяма задълбоченост и достоверност.