Човек се познава във всекидневието. Напразно животоописателите смятат, че ценността на един деец може да се очертае измежду неговите изключителни прояви. Затова много от описанията не представят истинския човек. Нека те изучават дееца в неговата всекидневна работа, между неговите най-близки хора, между неговите мисли и мечти.

Много пъти дейците са изобразявани сред блясъка на изказванията от сцената, очите им блестят, речта им се лее. Но съвършено друг образ имат същите дейци в обикновения живот.

Преди всичко трябва да се ценят достиженията на хармония в обикновения живот. По-голямата част от живота минава във всекидневието и трябва да се наблюдава как човек преминава през изпитанията на всекидневието: ще може ли той да запази хармонията на дома, ще устои ли срещу малките раздразнения, ще съумее ли да избегне скуката. Много тайни условности крие всекидневието, но трябва в него да се намери онази радост, която възнася в надземното битие.

Нека хората да помнят, че събират своето достойнство във всекидневието. Такова достижение ще бъде трайно.

Всеки ден е камък в зданието, наречено хармония на живота. Заобичайте труда, той е замяна на времето.

Нима може да си представим нашия живот, ако не се осъзнае всекидневието, пълната хармония. Не дните, не годините, а дългата редица от радостите от труда, само това състояние на възхищение дава сила, за да се преживее, без да се забелязва времето. Напрежението на труда ни приближава към музиката на сферите. Но обикновено хората не забелязват нейните зачатъци.

Не с човешки мерки може да се определи, как става достъпно надземното звучене.

Агни Йога, „Надземното“