• Страданията са огънят, който пречиства златото – нашите души

Великата мистерия за страданието вълнува всички хора и издига при някои преграда между Бога и тях. Вечните въпроси и укори от някои хора към Бога са: „Ако Бог е любов, защо допуска зло и страдания? Ако Той е всемогъщ, защо не ги премахне?“ И се правят песимистични и съдбовни заключения, че няма Бог, или, ако съществува, Той стои далеч от човешките проблеми и мъки и е оставил хората сами да решават съдбата си.

Какво говори Библията за страданието?

На първо място, Бог не създаде човек да страда. Той го сътвори по Свой образ и подобие. Постави го да живее в съвършени условия на щастие. Страданието обаче дойде от греха. Грехът – от непослушанието. Човек е божествен със свободната си воля да избира. И той избра злото. То идва отвън, от грозния дух на мрака. Човек го допусна в себе си и затова страда.

Бог не е създал злото и страданието. Неговата воля е всички да бъдат щастливи и свободни.

Потопени в безграничната му любов. Той възлюби света и Сам в Сина Си Иисус Христос дойде в човешко тяло в света на страданието и злото. Сблъска се с тях. Спасителят, разпнат на Голготския кръст, изпи до дъно чашата на греховете. Дори в Гетсиманската градина потта Му се превърна в капки кръв. От Кръста Си с неизмерима мъка възкликна: „Боже, Боже Мой, защо Си Ме оставил?“

На кръста Христос изживя страдание толкова интензивно и жестоко, че не може да се побере в нашите представи. Но чрез Кръстната смърт и Възкресението Той победи страданието, болката и смъртта. И това е залог, че всеки, който е положил вяра и любовта си в Иисуса, ще премине през гроба на страданието, за да достигне до блаженството на Възкресението,

Страданията са само временни. Те са огънят, който пречиства златото – нашите души.

Готви ги за вечния живот, където няма да има сълзи и мъка.

Иисус казва на ридаещата Марта, оплакваща мъртвия си от четири дни брат Лазар: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще живее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?“ /Йоан 11:25-26/.

И страданията ни, и съразпятието ни с Христа ни водят до вечното Му Царство на неизречимото щастие. Там болката и смъртта са преодоляни: „И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има повече, защото предишното се мина.“ /Откровение 21:4/.

Ние преминаваме тук през дола на смъртната сянка, за да влезем в светлината на Христовото Царство на любовта и красотата.

Тимотей МИХАЙЛОВ