• Могат ли таблетките и други препарати на билкова основа да заменят самата билка

• Успоредно със създаването на все по-нови и по-скъпи лекарства болните в света се увеличават все повече

През последните години в аптечната мрежа се рекламират и продават все по-голям брой билкови препарати под формата на таблетки, капсули, гранули – вносни или наше производство. Именно по този повод множество пациенти на Здравен център „Дар“ задават въпроси на лекуващите ги лекари за употребата и ефекта от тези предлагани под път и над път билкови производни на „билкова основа“.

Още при подготовката на билката за таблетиране или капсулиране се губи голяма част от лечебната сила на растението.

Извършващият се процес на преработка води до нарушаване структурата на билките и до загуба на ценни съединения и вещества от тях. За да има даденият билков препарат по-голям срок на годност и да има добър търговски вид, се използват различни химически вещества – пластификатори, консерванти, оцветители, ароматизатори и пр. Какво се получава в крайна сметка?

Самата технология за билкови таблетки със смилането на растителната суровина намалява с пъти лечебния ефект.

Затова почти всички производители фиксират в указанията за приложение продължителен курс на лечение – над 3-4 месеца.

Отделно включването на химически компоненти опорочава самата идея за природосъобразно билколечение. Тези форми се създават за удобството на производителите, търговците и на пациентите, разбира се, но не и за основното предназначение на дадената билка – да лекува с целия си набор от най-различни вещества, даден на растението от самата природа.

Хилядолетният опит на човечеството е доказал как точно да се използват билките – основно чрез настойки, извлеци, запарки, отвари, лапи за външна употреба на цялото растение или на част от него.

Напредъкът на медицината започна да се свързва с развитието на фармацевтичната промишленост, с която са свързани огромни капитали, интереси, които са твърде отдалечени от грижата за здравето на хората. Самата медицина постепенно се превърна в една огромна индустрия, от която се печелят милиарди долари. Постепенно пациентът бе превърнат в „бойно поле“, на което се води постоянна битка с болестите и чийто край не се вижда в обозримо бъдеще. На него започна да се гледа като на болестна единица /болен орган, система/, но не и като на болен човек.

Лекарят, от друга страна, започна да се превръща в придатък на системата за здравеопазване и да губи непосредствения контакт с болния,

с неговата душевна нагласа и проблеми. Утвърди се митът за всесилието на медицината и не лекаря, който лекува. Това сложи едно непосилно бреме върху плещите му и в същото време се загърби необходимостта от поемане на отговорност за собственото си здраве от страна на лекуващия се.

Хората свикнаха си идеята за „магическото“ хапче, което ще ги освободи от страданията. И едва след като изгълтат огромно количество лекарства, се убеждават, че здравословното им състояние не само че не се е подобрило, но тъкмо обратното.

Неоспорим факт е, че съвременната медицина разполага с достатъчно мощни средства за овладяване на острите случаи, за спасяване на човешкия живот при спешна медицинска помощ. Но за хронично болните този напредък не донесе почти нищо положително. Въпреки огромните средства, вложени в здравеопазването и в медицинската индустрия, тъй наречените „болести на цивилизацията“ шестват безпрепятствено по света и всяка година взимат милиони жертви.

Разбира се, здравето има много измерения. Но е ясно, че никакви „вълшебни хапчета“ на билкова или на каквато и да е друга основа не ще ни помогнат да го доближим истински, ако не изменим начина си на живот, навиците си; ако не заживеем природосъобразно.

Пътят към здравето продължава цял живот и изисква нашите всекидневни грижи и усилия. Само тогава може да заживеем без болести и без лекарства. Казано е: здраве в аптеката не може да намериш, не може да си купиш.