Има хора, които се боят от улицата и площада, заради което по цели месеци не излизат от дома и в края на краищата не напускат дори стаята си. Ето един пример.

Пациенката Н., майка на две деца, винаги е била спокойна, уравновесена. От ранното си детство обаче тя е била мнителна, нерешителна, неуверена в себе си. Преди година сестра й починала от инфекциозно заболяване. След това преживяване у нея се появили мисли, че и тя ще се разболее от заразна болест и ще умре.

Пациентката Н. започнала да се бои от заразата и не се докосвала до различни предмети, не се ръкувала, но особено се страхувала да излезе на улицата. Тя смятала, че на тротоарите има особено много бактерии, които чрез подметките могат да бъдат занесени в дома и да предизвикат заболяване. Тя не излизала навън вече 8 месеца.

Тя дойде в Здравен център „Дар“ с придружител и след направената й ирисова диагностика за цялостното състояние на организма започна комплексно природолечение, включително хомеопатия. Много голяма роля за окончателното й оздравяване изигра нейна близка, която точно изпълняваше указанията на лекуващия лекар.

В началото болната заедно с придружителя си напускала стаята си само на няколко крачки. С нея се отнасяли не волево-заповеднически, а ласкаво-успокоително. И всеки ден по малко това разстояние се е увеличавало, за да настъпи денят, когато болната е била изведена от дома, насочвайки се към предварително уговорената цел. След това разстоянието до поредната цел се увеличавало с по 100 метра на ден, докато болната се качила дори на трамвай. След това при излизането на улицата болната се придружавала вече от дъщеря й. След 3 месеца тя започнала самостоятелно да излиза от къщи, включително да идва самостоятелно на контролните прегледи в „Дар“, а след 5 месеца тя бе вече напълно здрава и освободена от своите страхове.