Всяка местност е богата на народни обичаи, традиции, насоки за поддържане на здравето и удължаването на живота не само на хората, но и на животните, защото всички живи същества на земята искат да живеят по-дълго.

Здравето на човека зависи до голяма степен от наследствеността, но впоследствие немаловажно значение имат условията на околната среда. Източната медицина смята, че здравето на човека се намира в пряка зависимост от петте материи: земята, водата, въздуха, растенията и огъня. И човекът живее по законите на тези пет стихии.

Голямо значение за здравето му има и начинът му на живот. Врагове на неговото здраве са мързелът, сънливостта; не трябва много да се отпускаме или дълго да спим. Човек, който се стреми лек живот и бяга от труда, никога да бъде здрав нито телом, нито духом. Не се препоръчва да се спи много, тъй като прекомерният сън отпуска мускулите, предизвиква слабост на организма, води до затлъстяване на сърцето. Източната медицина категорично забранява на възрастните да спят през деня. Вредно е също така ходенето бос по нагорещена земя /пясък/, къпането в горещ ден в студена вода без предварителна подготовка, дългото лежане на слънце, седенето върху студена влажна земя или камъни, дървета, стоенето на течение, бързото внезапно прегряване или преохлаждане на тялото.

Умереността във всичко е много важно условие за дълголетие. Твърде тежката работа и, обратно, твърде леката работа, прекалено грижливото отношение към себе си, също както и небрежното при здрав организъм скъсяват живота. От малки трябва да възпитаваме у себе си ловкост, подвижност, повече да ходим пеша, да бягаме, да свикваме с физическа работа според силите си.

За дълъг живот е полезно да се ходи по високите планини, да се пие вода от планински ручеи, да се събират полски цветя, да се диша свежият ароматен въздух на полетата и долините. Ако човек придобие тези навици, може да доживее до дълбока старост, без да страда от различни недъзи и болести.

И накрая, дълголетието има и своя етична страна: човек, който иска да живее дълго, трябва да бъде отворен към другите хора. Защото ако той не е изпитал трудности, нищета, страдания, ще стане коравосърдечен, егоистичен, жесток, което смалява земните му дни; и обратно, ако той е понесъл страдания, болести, смъртта на близки хора /родители, деца/, ще стане мек, състрадателен, ще провява отзивчивост към сираците и болните, постоянно и безкористно ще помага на хората. И това ще го съхрани за по-дълго време.