Запитали един философ:

-Какво мислите за знанието на хората? Философът отговорил така:

- Онзи, който нищо не знае, и не знае, че не знае, е глупак. Такъв човек е безнадежден и не бива да му се поверява никаква работа.

- Онзи, който не знае, и знае, че не знае, е разумен човек. Него трябва да учите.

- Онзи, който знае, и не знае, че знае, е заспал човек. Него трябва да пробудите.

- Онзи, който знае, и знае, че не знае, е мъдрец. Нему трябва да се подражава.

Според “Бхагаватгита” или както още я наричат “Библията на Изтока”, знанието се състои в умението да се види зад силно увличащото чувство стоящия по-нависоко разум; по-нависоко от разума се намира съзнанието с неговата способност не само към познание, но и нравствена оценка на това познание; по-нависоко се намира Онова, Свръхличностното, което определя дейността на човека даже въпреки неговите тясносебелюбиви цели. “Онова”, изразявайки се с езика на съвременността, определя висшето социално поведение на човека, което му дава възможност да жертва себе си заради най-високото благо, благото на народа, човечеството. Именно стремежът към “Онова” обезпечава победата.

В Индия е много популярно учението, според което човек в момента на своята смърт се насочва натам, за което мисли точно тогава. Ето защо настойчиво се препоръчва в момента на смъртта да се мисли за Единното /Духа, Твореца на света/ и постоянно да се приучава съзнанието към тази мисъл, така че да се стигне до автоматизъм /създаване на доминанта/ и тази мисъл да не се нарушава от никакви външни ситуации и впечатления.