Безчувствената жена е тази, която още не е видяла мъжа на сърцето си.

Имало в Смирна една голяма красавица на име Емира, която била известна в града не толкова с хубостта си, колкото със строгия начин на живот и особено с безразличието си към всички мъже, на които гледала, както тя сама се изразявала, без никакво смущение, така както се отнасяла с приятелките си и братята си. Не вярвала открай време и думица на разказите за лудориите на любовта; не разбирала това, което любовта вършела пред очите й. Познавала само едно чувство – приятелството. Нейната приятелка, Ефросина, млада и очарователна девойка, правела дружбата им толкова приятна, че всичките стремежи на нашата красавица били тази връзка да е трайна.

Но се появил един мъж, млад, с приветливо лице и подчертано благородна осанка. Тя за първи път се заинтересувала от човек от другия пол; но веднага съжалила за това, защото този мъж не бил като другите; той не бил галантен, тъй като не й правел комплиментите, които тя била свикнала да получава от другите мъже. Емира казала за мъжа на своята приятелка, която пожелала да го види. От този момент погледът на младежа търсел само Ефросина. Той й казвал, че е красива. Безразличната Емира започната да ревнува, разбирайки, че Стезифон, младежът, говори искрено и че може да бъде не само галантен, но и нежен.

Оттогава тя не се чувствала така добре в присъствието на своята приятелка. Тя пожелала повторно да ги види заедно, за да разбере нещо повече; втората среща надхвърлила опасенията й, догадките й се превърнали в убеждение. Емира се отчуждила от Ефросина, не намирала повече в нея качествата, които я очаровали преди, изгубила желание да общува с хората; тя престанала да бъде нейна приятелка. От тази промяна Емира почувствала, че любовта изместила приятелството от сърцето й.

Стезифон и Ефросина се виждали всеки ден, обичали се, правели планове за женитба и накрая се оженили.

Емира научила за това и изпаднала в отчаяние. Тя усетила цялата сила на любовта си; пак потърсила Ефросина единствено заради радостта да види отново Стезифон; но младият съпруг продължавал да е влюбен в жена си, в новата си съпруга той намирал истинска любима, а на Емира гледал само като на приятелка на жената, която му е скъпа.

Тази нещастна девойка загубила съня си, отказвала да се храни, отслабнала, губела ума си; взела един от братята си за Стезифон, говорила му като на любовник, после разбрала грешката си, засрамила се от заблудата, после изпаднала в още по-дълбоки заблуди и без да се срамува от това; вече не съзнавала нищо. Тогава почнала да изпитва страх от мъжете, но било късно; тя полудяла.

Младежите на Смирна, които я видели в това състояние, намерили, че боговете я наказали заради нейната гордост и безчувственост.

ЛАБРЮЙЕР