Спокойствието е понятие относително. Ние сочим необходимостта да се пази спокойствие, но знаем, че даже при добро желание то може да бъде достигнато само в известна степен. Въпреки това, ако човек започне да твърди на себе си за спокойствието, той поне малко ще го достигне.

Няма да виним хората, че те не разбират лечебното значение на спокойствието. Те понякога разбират спокойствието като пълно бездействие и безсмислие, но покоят е нужно да бъде разбиран като хармония на мисълта. Отшелниците могат да бъдат запитани как достигат равновесието. Те ще пояснят, че мисълта за целесъобразността на вселената ще бъде най-добрият проводник на спокойствието.

Хората могат да забележат колко миналите грижи се оказват нищожни, след като изминат няколко години – така опознаваме пробния камък. При това ще се окаже, че множеството пищни събития са загубили своето значение, но малките завои могат да придобият значение. Те се съхраняват в паметта на човечеството, защото съзнанието има своите дълбоки мерки.

Може да съществува или вечно спокойствие, или вечно безпокойствие. Не е възможно да се придвижваме при постоянно безпокойствие, и вдъхновението не ще може да споходи завладения от безпокойство.

Мислителят казваше: „Безпокойният човек е подобен на чувал, пълен с орехови черупки.“

АГНИ ЙОГА, „Надземно“