Кой от нас не се помни като дете? Именно в тази възраст, от раждането до завършването на училище, се заражда вампиризмът. През тази фаза на развитие минава всеки човек, но нея още не можем да наречем вампиризъм. Детето е чисто, то е Ангел, изпратен ни от Бога, и само ние отговаряме за това, че то може да развие болестта на вампиризма.

Светото задължение на родителите, особено на майката, е да отдадат на детето топлината на своята душа, да го научат да се радва и да обича. Но то може да се научи само ако се чувства обичано. Тъкмо това често липсва на децата. Повсеместно ние виждаме родителското равнодушие и раздразнение. Именно това е полето, където се заражда вампиризмът.

Детето е индикатор на семейната душа

и на качеството на енергиите, сред които живее и до които се докосва. Детето е винаги привлечено от чист, светъл и радостен човек и започва да капризничи в присъствието на неприятен човек с тежък характер. Ако вашето дете непрекъснато ви дразни, признайте си, че вие сте тежък човек и че без него ви е по-добре. Това означава, че сте вампир по отношение на него. Кой си го признава? Но нещата се виждат най-добре отстрани: как се отнасяте към детето си, как му викате, как го нагрубявате, биете пред всички. И лицето ви става в този миг зверско, гласът - лаещ, по тялото протича нервна вълна. Вие сте извън кожата си и обгръщате детето си с ненавист и раздразнение. Вместо чисти енергии вие го окъпвате с натрупаната в душата ви мръсотия и то...се успокоява - то вече се е заредило.

Детето живее, зареждайки се у дома, в училище и на улицата с енергийните отпадъци на възрастните, на връстниците си.

То започва само да търси силите, за сметка на които е свикнало да живее. На него му се иска да чупи, нагрубява, да се кара, пие и пуши, всичко това пред околните, за да предизвика явно или скрито тяхното раздразнение, което го зарежда. То не разбира за това, защото вече действа инстинктът на самосъхранение. А след това целият му живот ще бъде подчинен на този животински инстинкт, съчетан най-често с примитивен ум. Добре е, ако по своя жизнен път детето срещне учител, приятел или приятелка, които да му покажат радостта от живота, любовта към ближния и към знанията, ако му открият духовния свят. Тогава то ще бъде спасено.

Детският вампиризъм външно се проявява в жестокост към животни и растения, към връстници и родители. Честите обиди, които са нанесени на неговата душа, образуват в нея ниша, където се натрупва отрицателната енергия.

Към дванайстата си година детето може свободно да разсъждава, да отстоява своите интереси и възгледи.

Тогава се появява и естественият интерес към живота: спорт, техника, изкуство, природа, книги...Но ако всичко това не го интресува, не го вълнува и то не полага никакви усилия за своето духовно и интелектуално развитие, то вече се е оформило като вампир. Желанията на такова дете се свеждат до два термина: “дай” и “искам”. Всички опити да се въвлече в света на духовната радост срещат плътския отговор: “Какво ще получа в замяна?”

Много възрастни хора, болни от вампиризъм, дължат това на училището, дори на конкретен учител. Някои учители имат навика да унизяват и оскърбяват ученика пред неговия клас, връстниците, училището и дори пред неговите родители. Такива учители трябва да се гонят далече от децата, от детските градини, училищата, техникумите и вузовете, за да не заразят децата с бацила на вампиризма.

В своята 14-годишна възраст много от децата ни вече са болни от хроничен вампиризъм.

На тях им предстои много живот, но какъв? Лошо е, ако в семейството расте дете-вампир, но три пъти по-лошо е за семейството, което то ще създаде