Работата е енергийното поле на нашата дейност, на което прекарваме по-голямата част от живота си. За много хора това е нещастната част от живота. Те не обичат своята работа и смятат, че отбиват наказание. На забележките не обръщат внимание, защото живеят в един свой свят. При всеки удобен случай те бягат от работа. Със своето безделие, недисциплинираност те провокират другите да ги мъмрят, а след това се обиждат особено когато сами са виновни.

Нима в работата, която обичате, няма човек, когото не обичате, който ви дразни? И ето само заради това, че вие през цялото време мислите и говорите за него, вашата енергия преминава в този човек. Онзи в работата, който повече от останалите осъжда другите, е потенциален вампир. Географското разстояние няма значение. И, колкото да е странно, вие нямате сили да му затворите телефона.

Често енергията изсмукват началникът /колкото по-некадърен е той, толкова повече смуче/, чиновникът, от когото много зависи решаването на важни за вас социални, професионални, битови въпроси. Те дават всичко, за да са на служба, да началстват, да се разпореждат, да зависи някой от тях.

Случва се едни да се правят на глухи и постоянно трябва да им се крещи, други се правят на неразбиращи и постояно да им се обяснява, докато човек не се „взриви“. Тъкмо това е тяхната цел, защото така получават нужната порция чужда енергия.

Техническият прогрес породи още един префинен вампиризъм - телефонния.

Телефонният канал най-често се използва от Лунните вампири. Телефонният вампир звъни не да сподели радостта си, а да излее проблемите си. Това може да бъде ваш роднина, познат, колега; те звънят почти всеки ден и винаги ненавреме, като нарушават почивката ви, губят времето ви. Вие го слушате с раздразнение и по невидим ручей вашата енергия изтича към вампира.