Вампиризмът е бесовски начин на съществуване. Такова обсебване има нужда да засяга, оскърбява и обижда. Затова вампирът рязко реагира на мнението, с което не е съгласен, той проявява нетърпимост и категоричност в споровете. Вампирът се нуждае от опонент, а ако такъв отсъства, той си създава изкуствен. Вампирите са реално опасни за хората. Те провеждат огромна разрушителна работа над нервните центрове и канали на околните. Да бъдат неутрализирани е възможно само с нашето общо търпение и мълчание. И тогава те сами ще се унищожат чрез самоубийства, припадъци от бяс, кръвоизлияния и др.

Ето няколко начина на защита, които могат да се използват според обстоятелствата. Те целят да изработят в нас способности, които да не ни позволяват да реагираме на източниците на раздразнение.

Трябва най-напред да се отчете, че когато има енергийно /психично/ нападение, това говори за слабостта на нападателя.

Тази слабост е физическа, духовна и умствена. Разбирайки това, ние ще гледаме агресора с други очи, а неговата атака ще предизвиква у нас усмивка и дори смях.

Когато ви наричат с обидни думи, постарайте се да не отговаряте или в отговор да се усмихнете. Гледайте нито един мускул на вашето лице да не потръпне. За да може това да се получава естествено, тренирайте се пред огледало. Хубаво е да се отварят широко очите, да се повдигат веждите. Това въздейства по-силно от присвиването на очите. Тренирайте се да управлявате артистично ръцете и тялото си. На вампира ще му става зле от това. Той ще разбере, че срещу него е намерена защита, и ще ви остави.

Сред народа се използва доста прост начин на защита. Хората свиват палеца си в кукиш и го крият в джоба, зад гърба или под масата. Това им помага да се сдържат. Езотерично това означава да затворим енергиите си от външно въздействие, да не му дадем да проникне вътре в организма ни и, в същото време, да не изкараме драгоценната сила от себе си.

Трябва да се знае и помни, че независимо дали сме добри или лоши, около нас, в нашето биополе, има струпвания на отрицателна енергия.

Някой винаги е недоволен от нас и ни праща отрицателни мисли и думи, а те се задържат в нашето поле във вид на струпвания. Докато сме спокойни и весели, те не могат да проникнат в нашия организъм. Но почнем ли да се дразним, тези енергии ще ни предадат разрушителната си сила и ще започнат да се появяват симптоми на болести.

Друго нещо е, когато, вместо да се дразним, се усмихваме на тези, които ни дразнят. Вампирът ни праща отрицателната си енергия във вид на грубост; ние не реагираме, а се усмихваме и се смеем. Тогава отрицателната енергия на вампира улавя от нашето биополе подобна на нея енергия и с двойна сила се връща при него. Именно в този момент Лунният вампир може да падне, да рухне безчувствен, а Слънчевият вампир избухва в гняв, червенее, крещи, негодува, тресе се. Нека бъдем готови, защото той може да ни удари, на него му е нужно да сложи край на започнатата провокация, той не може да се подключи към някого другиго. Той става обсебен. Той болезнено се изключва от действителността: пристъп на бяс, гърч, припадък; в него ние виждаме звяр в човешки образ. А това е един болен човек.

Ще ни е необходимо още дълго да се учим да не се дразним. Раздразнението, разгледано досега, става в биологичната система “човек-човек”. Но ние можем да се дразним по друг начин, например от времето, музиката, рекламата, от това, че няма дълго време автобус. Така ние сами влючваме дразнителите в себе си. Затова трябва да се учим да гледаме на света просто и смирено, да се стараем да гледаме, ако нещо не ни харесва, от другата му страна или да не му обръщаме внимание.

В отношението си към другите хора трябва да бъдем спокойни, но не и равнодушни, понеже равнодушието е порок, безразличие към околния свят, безучастие, пустота, запълнима с методите на вампиризма.

Ако все пак сте станали жертва на вампира, малко е да се успокоите; трябва и да забравите оскърбителя. Трябва да му простите, да се разкаете, че сте попаднали в тази ситуация; дайте си обяснение защо именно с вас се е случило психичното нападение. Но докато помните нападателя и таите към него злоба и обида, вас ще ви тресе, енергията ви ще продължава да изтича към вампира. Той често и не случайно ви казва: “Ще ме запомниш ти!” Вампирът чувства тази невидима нишка и веднага щом усети, че сте си спомнили за него и сте започнали да говорите за него с раздразнение, той безпогрешно улавя вашия импулс и започва да се наслаждава на вашата енергия. Тази енергия винаги отива до местоназначението си, независимо от времето и географското разстояние, което ви отделя от вампира. Затова престанете да говорите и да се дразните от вампирите, не таете обида към тях.

Човек може да се противопостави на психическите атаки със спокойствие и с душа, изпълнена с радост. Защото душата, която се радва и обича, може да ги усети преждевременно и да ги парира.

Има и още един начин за противопоставяне - мълчанието. Мълчанието дава на човека мъдрост, но при едно условие: не трябва да има вътрешен диалог, придружен с укори и обиди. Когато видим, че към нас идва психична атака, и разберем, че това е вампиризъм, че тя идва от болен човек, тогава единственият мъдър диалог ще бъде обръщението ни към Бога: “Господи, прости му, тъй като не разбира какво прави.” Тази искрена молитва, изпълнена с жалост към човека, е способна да го спре, а нас да предпази от страдания.