Един ден в Бостън, Масачузетс, той получил писмо, което го критикувало за това, че подкрепя Христос на Запад. “Не знаете ли, че той никога не е живял? – пишел пишещият. – Той е бил мит, измислен, за да мами хората.” Писмото не било подписано.

Йогананда се помолил да бъде отведен до автора на писмото. Около седмица по-късно той посетил Бостънската обществена библиотека. Там видял един непознат, седнал на пейка под един прозорец. Отишъл и седнал до него.

- Защо ми написахте това писмо? – попитал той.

Човекът се стреснал от изумление.

- К-какво искате да кажете? Какво писмо?

- Онова, в което твърдите, че Иисус Христос е само мит.

- Но…откъде, боже мой, знаете, че аз съм го писал?

- Имам си начини – отвърнал Учителя. – И искам да знаете, че силата, която ми помогна да ви намеря, ми дава възможността да зная също със сигурност, че Иисус Христос е живял и че е бил всичко това, което се твърди в Библията.

Друг път в Бостън Йогананда получил друго забележително потвърждение на своите преживявания във връзка с реалното съществуване на Иисус Христос. По време на медитация видял Кришна и Иисус да се разхождат заедно по море от златна светлина. За да убеди себе си (по неговите думи) или по-вероятно скептиците, включително сектантски вярващите, които не могат да си представят Иисус и Кришна да споделят един и същи път, Йогананда помолил за обективно доказателство за своето видение.
Божествен глас му отвърнал:

- В стаята ще остане ухание от лотос.

- През целия този ден – ни каза Йогананда – в стаята се носеше лотосово ухание, непознато на Запада. Този ден имах много посетители. “Какво е това прекрасно ухание?” – ме запитаха те. Тогава знаех, че съм получил сигурно доказателство, че това, което съм видял, е истина.

Веднъж в Сейнт Луис Учителя посетил един католически манастир. В медитация му се показало, че игуменът е голям светец. Другите монаси били ужасени да видят този облечен в оранжева роба “езичник” сред тях. Но когато игуменът се появил, той се забързал към Йогананда и го прегърнал с любов.

- Божи човече – извикал той, - щастлив съм, че дойде!

Единствено светците са истинските пазители на религията. Защото единствено те извличат своето разбиране от прякото преживяване на истината, а не от повърхностния разум или изучаването на книги. Истинските светци винаги се прекланят пред проявлението на божественото начало в истинските светци от другите религии.

Доналд УОЛТЪРС

Из книгата “Пътят”