На 24 юни се е родил пророк св. Йоан Кръстител и се празнува като черковен празник. Но от край време е и народен празник в чест на слънцето и на всички болести. Слънцето дотук е стигнало своя апогей, крайната точка в пътуването си към лятото; оттук ще трябва да се връща към зимата. Тук малко си почива, та затова стои повечко на небето. Като си отпочине, окъпва се в живата вода и на сутринта на Яньовден /Яневден, Еньовден/, окъпано и подмладено, се обръща, за да тръгне назад. От този ден нататък “слънцето, тревите и птиците инясуват” /или от много Ян се превръща в Ин според терминологията на китайската философия и достига своя Ин апогей на Инажден /Игнажден- Бел. ред/.
Много е хубаво на този ден човек да види слънцето при самото му изгряване, а и то да те види и да вземе от тебе сбогом, и да те поръси.

Тоя ден се къпели и всички болести в езерото, дето извира живата вода. Както слънцето, тъй и болестите, като се окъпят, изтриват се и изтърсват и наросват тревите, ето защо тая сутрин ливадите и горите са много росни.

Къпането

На Яньовден се къпе от лоши болести. Къпе се, защото се къпят слънцето и болестите. На тоя ден сутринта много рано, преди да изгрее слънцето, ще отидат на реката /езерото, морето/ и ще се окъпят, като вярват, че в това време се къпе и слънцето, къпят се и болестите – и през тази година болести за него няма да има.

Болничавите се къпят в извори, кладенци и чешми. Има изворчета, които през цялата година са пресъхнали, но на Яньовден ще изври вода и ще потече. Тая вода е лековита, защото вярването утвърждава, че тя се праща от слънцето. От тая вода наливат в стомни, носят у дома и после, като смесват в друга от реката или кладенеца, се къпят, като турят вътре и тревата еньовка.

Еньовският венец

Билките на тоя венец ще се събират много рано в зори: тия билки са всякакви, каквито срещнеш цъфнали в полето: вратига, комунига, чемерика и тинтява, но с изобилие от еньовче. Тия билки, набрани, донасят се вкъщи, и тук от тях увиват еньовския венец. Увиват го на зелена черничева пръчка, а може и на ябълчева, крушова пръчка; увиват билките с червен конец.

През този венец се провират моми, деца и булки и пеят песни.

Като свършат провирането, венеца окачват някъде вкъщи или вън под стряхата и го скътват за през годината. Той се употребява за цяр: от него дават на заболели от незнайна болест самодивска, къпят се с тия билки моми, жени и деца – които са изпити от лоши очи, които са изпили нещо напратено или на които е направено магии.

Билкобер

На този ден брането на билки е повсеместно. Билките на тоя ден се берат много рано – преди слънце. Бере всяка жена, всяка баба, защото всяка билка тоя ден, набрана и изсушена, служи за цяр.

Болестите според народните вярвания са 77 и ½. Седемдесет и седем болки имат цяр, тоест има билки за тях; за половината болест, името на която е назнайно, няма цяр, няма билка. Билкарите знаят коя билка за какво служи, но те не знаят цера за половината болка. Ето защо тоя ден, като се берат различни билки, а за половината няма да се вземе целият стрък, а ще се разцепи половината с цветеца – ще се зажми и ще се откъсне, която билка попадне под ръка. Така по тоя начин са набрани 77 и ½ билки.

Тия 77 и ½ билки, събрани тоя ден, правят на китка, която в Софийско се казва яневска китка. Тя служи за лек през годината. Ако някой заболее през годината от някаква болест, а не може да се познае от каква, тогава зимат билки от тая китка и го кадят или турят във вода и го запойват. Тая китка служи за цяр и на добитъка: ако стоката е нещо нефалита било от някаква болест, било от магии, зимат от тая китка цветовете и ги стрият на прах и гуждат в кърмилката, та закърмят стоката.

По Димитър МАРИНОВ