„... Който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот.“

/Галатяни 6:8/

Всеки човек, всеки народ и страна има своето предназначение, своето място и мисия на Земята. И в живота на всеки човек, народ и страна има звездни мигове, които осветяват по един неподражаем начин тази мисия – въпросът е дали тя ще бъде осъзната и изпълнена. Духовният подвиг на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий свидетелства: те цял живот неуморно подготвят себе си за нещо важно, но за какво? Това те не знаят, но сигурно го предчувстват.

Някъде в средата на девети век след Христа моравският княз Ростислав отправя молба към византийския владетел Михаил: „Нашият народ се отметна от езичеството и държи на християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра. Затова, господарю, изпрати ни такъв учител...“

Михаил дълго мислил и накрая повикал Константин Философ и му рекъл: „Зная, философе, че си уморен, но потребно е ти да отидеш там, защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе.“ Константин Философ отговорил: „Макар че съм уморен и болен телом, с радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език.“ Тогава Михаил му казал: „И дядо ми, и баща ми, и мнозина други са търсили такова нещо, но не са намерили“.

Философът бил смутен: как може да ги учи, щом нямат своя писменост? И тук получава съвет от владетеля, който се оказва съдбовен: „Ако искаш, това може да ти го даде Бог, Който дава на всички ония, които се молят без съмнение, и Отговаря на ония, които чукат“.

Ученият, философът, духовникът добре разбира с каква непомерна по сложност и тежест задача трябва да се захване, за да изпълни възложената му мисия. Може ли някой смъртен да го извърши? Има обаче единствен път, който не е подвластен на логиката на нещата и не се измерва със земни мерки – пътят на Духа. „Ако искаш, това може да ти го даде Бог“... Не пише ли същото и във Ветхия завет, в Книгата на пророк Иеремия: „Извикай към Мене – и Аз ще ти отговоря, ще ти кажа нещо велико и недостъпно, но ти не знаеш“?/33:3/

В Пространственото житие на Св. Кирил четем: „Философът си отиде и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно с другите си сътрудници. И Бог, Който слуша молитвите на своите раби, скоро му яви това и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото...“ Цял живот се е готвил да изпълни божествената заръка: „Сега иди , начертай им това на дъсчица, и впиши го в книга, за да стане за в бъдеще, за всякога, навеки.“ / Исаия 30:8/.

Божественото провидение и вдъхновение даде възможност на Св. Кирил да извърши първия си подвиг – да състави азбука и да преведе от гръцки на славяно-български Библията, Божието Слово.

Но как да се узакони този превод пред Римокатолическата църква? Та нали векове наред канонът повеляваше да се чете и превежда Библията само на еврейски, гръцки и латински език? Само на тези езици беше надписът върху Кръста на Христа...

В отговор на категоричното писмо-забрана, изпратено от папа Йоан VІІ до Методий, Кирил е непоколебим: „...И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате щото всички народи и племена да бъдат слепи и глухи?“ Направен е пробив в непоклатимия канон и Божието Слово вече може да се превежда и чете на четвърти език – нещо нечувано за онези времена. Ще минат още векове и Библията ще се появи на френски, италиански, английски, руски...

Днес Библията е преведена на 3350 езика и оказва мощното си въздействие върху културата, изкуството, духовното развитие и нравственото издигане на човечеството. На България. Това е нейният и на българите звезден миг.