Яденето не е култ, а култура. Радост и святост на трапезата. Осъзнаване на простата истина: пред вас са даровете на живота, а не плюскане. Ако това се разбира, ако се чувства, дарът ще бъде възприет по най-добрия начин и на равнище физиология. Без духовното, възвишеното отношение към храната не може да се спази нито грамотността на хранене, нито красивото поведение на масата. А те започват да се култивират още от детска възраст.

Първото и най-важно изискване е

ДА НЕ СЕ ПРИНУЖДАВА

Майки и татковци, лели и чичовци! Баби и дядовци! Помнете всеки ден! Хранителното насилие е едно от най-страшните насилия над организма и личността, вредата е физическа и психична!

Ако детето не яде - значи в дадения момент то не бива да яде! Никаква принуда в яденето!

 ДА НЕ СЕ НАЛАГА

Насилието в мека форма: уговаряния, убеждавания, настойчиви повторни предложения... да се прекрати и никога повече!

ДА НЕ СЕ СЪБЛАЗНЯВА И ДА НЕ СЕ УГАЖДА

Никакви особени хранителни възнаграждения, никакви сладоледи, бонбони и шоколадчета за добро поведение или научени уроци, още повече - за изядена въпреки нежеланието закуска. Храната не е средство за постигане на послушание, а е средство за живеене. С вашите бонбони ще постигнете само разглезване и извратяване на вкуса, както и нарушаване на обмяната на веществата.

ДА НЕ СЕ БЪРЗА

„Яж по-бързо!...Я кой по-бързо ще си изяде яденето?!“ Разберете най-после, че това е чудовищно. Храненето не е гасене на пожар. Бързането в храненето е винаги вредно. Ако се бърза за училище или за още някъде, по-добре е детето да не си дояде, отколкото в суматохата да глътне излишното парче, което може да се превърне в излишна ангина.

ДА НЕ СЕ ОТВЛИЧА

Докато детето яде, изключете телевизора, скрийте новата играчка. Ако детето само се отвлича - значи не е гладно.

ДА НЕ СЕ ГЛЕДА ПРЕЗ ПРЪСТИ, А ДА СЕ РАЗБЕРЕ

Всяко дете е различно. Има деца със своеобразни хранителни капризи, повечето от които са безобидни. Но ако яде кибритени клечки или нещо друго от този род, значи има някакви нарушения на обмяната, някаква недостатъчност. Посъветвайте се с лекар. Не трябва да има хранителни принуждения, но може да има хранителни забрани.

ДА НЕ СЕ ТРЕВОЖИТЕ И ДА НЕ ТРЕВОЖИТЕ

Никаква тревога, дали детето се е нахранило и колко. Следете само качеството на храната. Да не се пита: „Искаш ли да ядеш?“, а нека то самото поиска, така ще бъде правилно.

И, разбира се, преди всичко давайте личен пример.

По Владимир ЛЕВИ