* Каквото посееш в този живот, това ще пожънеш и в идния живот

Последната мисъл на човека определя неговата съдба. Последната мисъл определя неговото бъдещо раждане. Господ Кришна казва в „Бхагаватгита“: „Каквато същност помни, който тялото напуска, в нея той отива, Каунтейа. Той непременно там оставя Този, който напуска тялото, мислейки за някакво същество, в това същество ще се въплъти, о син на Кунти“ /VIII, 6/.

Последната мисъл на сластолюбеца ще бъде мисълта за жена. Последната мисъл на пияницата – това е мисълта за порция алкохол. Последната мисъл на лихваря ще бъде мисълта за пари. Последната мисъл на воюващия войник е да победи врага. Последната мисъл на майката, дълбоко привързана към своя единствен син, ще бъде само за сина.

Последната мисъл на човека, мисълта за Бога, ще бъде само ако в продължение на целия живот този човек е дисциплинирал своето съзнание и чрез непрекъсната практика се е стремил да го фиксира върху Господа. Това не може да стане за ден-два практика, нито за седмица или месец. Този стремеж и борба се измерват с целия живот.

Последната мисъл определя и следващото раждане. Последната мисъл, която е преобладавала в съзнанието преди смъртта, завладява съзнанието в момента на смъртта. Преобладаващата мисъл в момента на смърта е онази мисъл, която в нормалния живот човек й отделял най-много внимание. Последната мисъл определя характера на тялото, което той ще заслужи в следващия си живот.

За каквото човек мисли, в това той се и превръща.

Свами ШИВАНАНДА