• Когато е нарушен основният закон за Ритъма

Болестите и физическите слабости са следствие от пълна липса на мислене или са обусловени от неспособността да се следват фундаменталните закони, които царуват в ума на Бога. Един нагледен пример за такава неспособност е фактът, че човекът, бидейки част от природата, не се подчинява на основния закон на Ритъма, който управлява всички природни процеси.

Много от проблемите могат да бъдат обяснени именно с неспособността да се спазва законът за Периодичността и с произтичащата оттук употреба или злоупотреба с половия нагон.

Вместо да бъде управляван от цикличното проявление на сексуалния импулс и да подчини своя живот на определен ритъм, съвременният човек нарушава всяка периодичност. Мъжът вече не се подчинява на никакви ритми и се намесва дори в цикличността, управляваща женското тяло. Модерният съвременен свят става свидетел на тоталното нарушаване на закона за Циклите, който определя приливите и отливите, контролира световните събития и влияе върху всички индивиди, като формира у тях навици за ритмичен живот, а това е една от главните предпоставки за добро здраве.
Нарушавайки закона за Ритъма, човек е разстроил силите, които при правилна употреба са призвани да осигурят доброто състояние на тялото; заедно с това той е положил основата на общата слабост и вродените органични пороци, които предразполагат организма към лошо здраве и откриват достъп за болестотворните вируси и бактерии, причиняващи външните прояви на заболяванията.

Мислите и емоциите при човека са тъй преплетени, че на този етап от еволюцията те трудно могат да бъдат разграничени и да се посочи кои болести в кое тяло /астрално или ментално/ възникват, тоест кои заболявания са предизвикани от неправилно чувстване, а кои – от погрешно мислене. Ако разглеждаме човечеството като цяло, виждаме, че мисленето /доколкото го има сега в света/ е присъщо на съвсем малко хора. Останалите са завладени от чувствата, сетивността и многобройните аспекти на емоционалнността – раздразнение, безпокойство, остра тревога, стремеж към резултата, склонност към депресия, драматизиране и егоцентризъм.

Сега малцина живеят в сферата на мисълта, а още по-малко се издигат до света на реалността. Когато това положение се коригира, тогава, вследствие на по-голяма интеграция и на свободното протичане на жизнените сили през проводниците за проявление, неизбежно ще се повиши и средното равнище на човешкото здраве.

Алис БЕЙЛИ