* Както дадена информация на умствено или емоционално равнище, така и микробът може да разболее
* Антибиотиците ­– мина със закъснител

За да се изяви болестта, трябва да са налице две предварителни условия:

• поддържаща причина за болестта;
• възбуждаща или отключваща причина.

Първото условие е свързано с предразположението на организма, а второто със стресора или стимула. За да се изяви определена симптоматика трябва да са налице и двете условия.

Според този модел „отключващите“ причини не са материални, а са винаги с динамична /енергийна/ природа, без значение дали са бактерии, вируси, гъбички или някакво въздействие като скръб.

Вярно е, че болестта се индуцира само вследствие на стрес върху организма. Все по-очевидно става, че стресорите не са само специфични бактерии, вируси или други патогенни микроорганизми, но и умствено или емоционално увреждащо въздействие /външно/, създаващо нова ситуация, с която организмът се справя трудно.

Ханс Селие е посветил на този въпрос цял трактат, озаглавен „Стресът на живота“. Както дадена информация, така и специфичен патологичен микроб могат да разболеят организма. Следователно, когато говорим за стимули или стресори /стресове/, ние имаме предвид информация, която е от значение за организма, и която се разпознава незабавно. Такива стимули наричаме „отключващи причини“ на болестта, докато вроденото предразположение наричаме „поддържаща причина“ на болестта.

Информацията или стимулите могат да бъдат възприети на:

• умствено-духовно ниво;
• емоционално-психично ниво;
• физическо-инстинктивно ниво.

Чрез възприетите на умствено и емоционално ниво стимули могат да се отключат различни болести. Психосоматичната медицина се занимава изключително с тези състояния. Всички такива влияния проникват в системата чрез чувстването и мисленето, а последствията могат да се почувстват на всички равнища: умствено, емоционално или физическо, в зависимост от предразположението.

Този тип стрес в никакъв случай не е „физичен“, а е динамичен и енергиен. Подобен динамичен, енергиен процес се развива и когато организмът се разболее под влияние на стресори, които на пръв поглед са напълно материални /микроорганизми, бактерии, вируси и др./.

Болестта ще се изяви само ако вибрационните честоти на стимула и организма съвпаднат.

В такъв случай незабавно се създава ново енергийно състояние и това води до промяна във вътрешната физикохимична среда по такъв начин, че специфичният вирус, бактерия и пр. да могат да растат и да се размножават.

Нека поставим и друг въпрос: „Възможно ли е след срещата на организма със стресора в системата да се развият условия, които да помогнат мутацията на невинни микроорганизми в патогенни?“ Ето какво е виждането на Марк Лопе: „Като превръщаме телата си в бойни полета за химичен контрол над бактериите, ние разрушаваме естествения екологичен баланс на микроорганизмите, поддържащи хомеостазата на вътрешните и външните ни повърхности. Прекомерната употреба на антибиотици, като пеницилина например, може да е допринесла за създаването на благоприятна почва за епидемии от резистентни на антибиотици бактерии и може би дори на СПИН.“

Тези резистентни към антибиотици организми не са играчка. Много от тях притежават същите способности да причиняват болести като изместените от тях щамове. Нещо повече – те създават дълготраен риск, който все още не се е изявил и който заплашва днешното „защитено с антибиотици“ поколение американци. Инфекциите след 1980 г. бяха много по-трудни за лекуване и контролиране отколкото преди това.

Д-р Георгос ВИТУЛКАС