На медиците отдавна е известно, че измененията на лигавицата на езика се наблюдават при заболявания, които не са свързани непосредствено с патология на устната кухина.

Например гладкият език със слабо развитие на брадававици показва намалено отделяне на стомашен сок и обратно - езикът с добре развити груби брадавици може да служи като признак за повишено отделяне на стомашен сок. Налеп с белезникъв цвят се забелязва при остри и подостри гастроентернити, със сив цвят с оттенък на кафява утайка – при хронични. Гладък, като че ли изтърган език се наблюдава при анемия. При това болните се оплакват от бодежи и парене на езика, които се усилват по време на хранене.

В началните стадии на пелагията /авитаминоз РР/ езикът е покрит с чернокафяв трудоотстраним налеп, понякога разделен от пукнатини на отделни полета – „шахматенѕ език. В по-късни етапи езикът става лъскав, с яркочервен цвят – „кардиналски“ език.

Езикът става яркочервен и при увеличение броя на еритроцитите в кръвта, малинов - при скарлатина, тъмночервен – при затлъстяване и хроничен алкохолизъм, синкав – при сърдечна недостатъчност, землист – при екзема, с тъмен налеп и засъхнали корички кръв – при тежки инфекциозни заболявания.

Така че, когато лекарят поиска да види езика ви, той знае защо го прави.