* Ролята на стреса и други психологически фактори

Обичайните синдроми на болка, засягащи врата, раменете, гърба, седалището и крайниците са познати на почти всеки човек. Това повсеместно разпростране заболяване, от което страдат 80 на сто от населението на САЩ, е на първо място сред причините за отсъствие от работа и на второ място след дихателните инфекции като причина за посещение при лекаря. За преодоляване на последиците, според сп. „Форбс“, от 1986 г. насам в САЩ годишно се харчат 56 млрд. долара.

В университета ме бяха учили, че тези болки се дължат предимно на различни структурни аномалии на гръбнака, артритни и дискови заболявания, на лошо телодържание, слаба физическа тренираност, преумора, притискане на нерви и др.

Не е ясно обаче как тези аномалии реално създават болката.

Обосновката на предписваното лечение бе също толкова озадачаваща. Лечението включваше инжекции, дълбочинно загряване под формата на ултразвук и масажи, упражнения. Опитът от лечението на такива пациенти бе обезсърчаващ и депресиращ: никога не можеше да се предвиди резултатът.

Покрай съмненията в точността на стандартното поставяните диагнози се стигна до разбирането, че от тъканите преди всичко се засягат мускулите на врата, раменете, гърба и седалището. Но още по-важно е наблюдението, че 88 на сто от хората са заболявали от такива неща като главоболие от напрежение или мигрена, киселини в стомаха, хиатусна херния, стомашна язва, спастичен колит, синдром на раздразнените черва, сенна хрема, астма, екзема и много други болести, които, подозирам, че също се причиняват от напрежение. Оттук и названието на общата първопричина за болките и посочените заболявания - Синдром на причинения от напрежение миозит /СНМ/. /Мио означава „мускул“, а СНМ се определя тук като болезнена промяна в състоянието на мускула./
Така установих, че физиологичната промяна в определени мускули, нерви, сухожилия и връзки се дължи преди всичко на психологически фактори.

Най-често СНМ възниква

поради състоянието на гняв, тревожност, негодуване, с корени чак в детството.

От много години и от практиката ми в Института за рехабилитационна медицина „Хауард А. Ръск“ при университетския медицински център в Ню Йорк съм под впечатлението, че СМН е безвредно, но потенциално много болезнено заболяване, настъпило в резултат от конкретни, обичайни емоционални ситуации или потиснати емоции. И ако емоционалните фактори са отговорни за нечии болки в гърба, трябва да се потърси промяна в медицинското разбиране за тяхната причина и подходящата терапевтична техника.

Има случаи, когато пациентите изживяват период на силен стрес - болест в семейството, финансова криза, сватба или раждане на дете. През това време те са физически добре, но една или две седмици, след като всичко свърши, получават пристъп на болки в гърба - остър или постепенен. В друг случай хората казват: „Абсолютно нищо не се бе случило в живота ми, когато това започна“. Но след разговор се установява, че това са твърде отговорни хора, които генерират голямо количество подсъзнателен гняв и тревога в отговор на напреженията на всекидневния живот. Особено силна е ролята на страха за СНМ.

Лечението на болките в гърба,

предизвикани от СНМ се базира на два основни момента:

• придобиване на познание, на вникване в природата на заболяването;
• способността да се действа въз основа на това познание и така да се промени поведението на мозъка.

Всъщност болката е „маньовър“ на мозъка и начин да отвлече вниманието на личността от подтиснатите негативни емоции с помощта на болката. Мозъкът просто не желае да се срещне с гнева. Когато пациентът разбере и осъзнае тази „игра“ на мозъка, болката преминава. Оттук следва силното въздействие на психотерапията при лечението на болката в гърба, а така също на хомеопатията.

Пациентът, осъзнал първопричината на своите страдания, ще се надсмее на болката и умът ще измени своето поведение, ще даде съвсем други сигнали към спазмирания мускул.

По д-р Джон САРНО