Когато се появи някому негде по тялото някоя пъпка и хване да го сърби, не го оставят да я чеше, за да се не подсърди и подвърли, а му дават една сурова сливова пръчка да се пари на сърбещото място - догде му мине сърбелът.

Парението става така: заравят дебелия край на пръчката в жара, догде се нагорещи и почне да пука; после я турват на мястото, дето го сърби и я местят от по-студеното към по-горещото й място, догде попривикне сърбещото място на горещината. Като поизстине пръчката, нагорещяват я пак, но по към край, тоест нагорещяват нагорещеното място към върха.

Ако сърбелът не „угасне“ с една пръчка, продължават парението и с друга. Когато се случи да нямат под ръка сливова пръчка, употребяват и от друго сурово дърво пръчка.

Такова парение се прави и на ония рани, които израстват и се покриват с млада тънка кожа; в тоя случай най-много се пазят да не чешат младата кожа с нищо, защото твърде лесно се прочесва и раната се подвърля и става по-опасна и от първата: тука парението е неминуемо, от което и сърбелът угасва, и болният усеща голяма приятност от парението.

Цани ГИНЧЕВ