За екзема - заболяване с недобре изяснена етиология и патогенеза - лекарите прилагат най-различни мощни лекарства, за да овладеят възпалението, но не и причината за развитието на болестта. Стероидите също са лекарство на избор, както и имуносупресорът циклоспорин, дори и оралната терапия с псоралени /тъй наречената орална ПУВА/, прилагана при псориазис и свързана с висок риск от развитие на рак на гениталиите.

Все повече съществуват данни, че локалните стероиди са не по-малко опасни от системните. Те могат да доведат до редица кожни промени, увреждания на костите и вътрешните органи, както и да причинят трайно потискане на надбъбречните жлези. При деца след около едномесечно приложение могат да доведат до синдрома на Къшинг и, подобно на оралните кортикоиди, да променят отговора на хипофизата и надбъбречните жлези и тогава при заболяване или травма детето се нуждае от допълнителен /орален/ кортизон.

Подобно на астматиците, децата с екзема са изложени на особено голям риск от развитието на странични ефекти от продължителната употреба на кортикостероиди,

каквото са забавянето на растежа и потискането на надбъбречната жлеза.
Дори кремът хидрокортизон, който е особено мек и се дава на бебета, има различни странични ефекти, каквито са изтъняване на кожата, особено на лицето, поява на стрии, забавено заздравяване на рани, потискане на надбъбречните жлези и поява на захар в урината.

Всъщност все повече данни се появяват относно очните странични ефекти на локалните и инхалаторните кортикостероиди - катаракта и глаукома, свързани обикновено с оралните стероиди. Появяват се съобщения за психотични епизоди не само при системните, но и при инхалаторните стероиди.

Лин МАКТАГАРТ