Не си струва да живееш или да умреш за живот, пълен с егоистични постижения и материално задоволяване. В края на такъв живот какво ще притежаваме, което да е все още наше? Нищо. Нито пари, нито притежания, нито собственост, нито къща, нито кола, нито работа, нито взаимоотношение, нито приятел ще напуснат този свят заедно с нас. Единствените неща, които ще вземем със себе си в този последен ден, ще бъдат нашите карма, делата ни, независимо дали са положителни или отрицателни, егоистични или безкоростни, и нищо друго.

Какво е това, което ни прави инертни, стари, болни и потиснати? Причината не е външна, вътрешните ни ограничения са тези, които ни обвързват с едно тясно и егоистично виждане за живота. Това е причината за всяко наше страдание. За да премахнем страданието си, трябва да премахнем ограниченията си. Трябва да живеем, за да помагаме и служим на другите, а не на себе си. Нужно е да преминем отвъд границите на собственото семейство и личните ни потребности и да развием по-широко отъждествяване, обхващащо цялото човечество, цялото творение, цялата Вселена. Това е свободата - не някаква политическа, социална или религиозна идеология.

Пътищата на света са много, но пътят към Бог, към духа, към божественото е един. Да се посветиш на извисяването на другите, виждайки другите в себе си и себе си в другите – това е най-висшата йога. Това е и моят път и това е видът йога, която желая да разпространявам. Няма друга нирвана, няма друго просветление. Това е пътят към освобождението.

Свами Сатянанда САРАСВАТИ

Из преговор на „БХАКТИ ЙОГА САГАР“