В нашия обездвижен цивилизован век съществува една проста пролука към самооздравяване и възвръщане на работоспособността. Повечето хора разполагат с това чудодейно средство - ходенето пеш. И разбира се, те могат винаги да го прилагат. Е, ако и този път мързелът не ни сложи прът в ...краката.Ходенето пеш може да става, когато отиваме на работа или се връщаме вкъщи, ходим на пазар или просто желаем да се поразходим. С бърза крачка - така, че челото ни леко да се увлажни и това е индивидуалният показател.

В големия град е добре да се избягват улиците и магистралите с интензивно автомобилно движение, с отработените автомобилни газове.

Ако до местоработата е далече, то можем да минем поне половината от пътя или една четвърт, една десета... Скоро ходенето пеш ще стане навик, а навикът, то се знае, е велико нещо. Впрочем същото важи и за обездвижването, когато не слизаме от транспорта, от автомобила. И го забелязваме по отслабналите си крака, запъхтяването по стълбите, провисналото коремче.

Да живее здравословният навик - ходенето пеш! Нека опитаме. Поне за месец - и ще се убедим, че сме много по-жизнени. И тогава имаме възможност да избираме.