* Римляните само са гледали, елините сами са танцували

Музиката, това е чувственото възприятие на числото. И ако редовете от числа и техните съчетания, върху които се изгражда музикалната мелодия, се възприемат от нашето същество чувствено, то това става поради обстоятелството, че нашето тяло в неговата дълга биологическа еволюция се е изграждало в онези числови комбинации, които сега ни звучат в музиката.

Музиката в буквалния смисъл на думата е паметта на нашето тяло за историята на творението. Затова всеки музикален такт точно съответства на някой жест, някъде съхранил се в паметта на нашето тяло. Идеалният танц се създава тогава, когато цялото ни тяло се превръща в звучащ музикален инструмент и на всеки звук, като резонанс , ще се ражда жест. Танците на известната Мадлен, танцуваща под хипноза, са основани върху това. Но танцът под хипноза – това е жесток опит върху човешката душа, а не изкуство

Пътят на изкуството е да осъществи същото, но само чрез съзнателно творчество и осъзнаване на своето тяло.

Да изваеш тялото си така тънко и звънтящо, както дървото на стария страдивариус, да се достигне до там, че то да стане изцяло като един музикален инструмент, звучащ с вътрешна хармония – това е идеалната цел на изкуството на танца.

Има ли нещо по – прекрасно от човешкото лице, отразяващо точно и хармонично онези вълни от настроение и чувства, които се издигат от дълбините на душата? Нужно е цялото ни тяло да стане лице. В това е тайната на елинската култура: там цялото тяло е било огледало на духа. Танцът – това е същият свещен екстаз на тялото, както молитвата за душата. Затова танцът по своята същност е най – високото и най – древното от изкуствата. Той е на по – високо равнище, отколкото музиката, той стои по – високо от поезията, защото в танца без посредството на думата и без посредството на инструмента човек сам става инструмент, песен и творец и цялото му тяло звучи като тембъра на гласа.

Такъв идеален танц може би не съществува. Айседора Дънкан е само обещание за този бъдещ танц, само намек за него. Танцът – това е всенародно изкуство. Докато ние сме само наблюдатели на танца – танцът няма да има своето културно очистително значение

Това не е изкуството, на което можеш да се любуваш отстрани: трябва да бъдеш овладян от него, трябва сам да го сътворяваш. Римляните само са гледали как танцуват, елините сами танцуваха – ето разликата между двете култури: войнишката и художествената.

Първата създава балет, втората – очистително тайнство. Когато говоря за танца, аз говоря само за последния.

Музиката и танцът – това е старо и изпитано религиозно – културно средство за разкриване на душевния хаос и преобразуването му в друга насока. Но тук работата е не в танца, а в ритъма: душевният хаос, настъпващ от нарушеното равновесие на силите и тяхното проявление в човека може да бъде оформен и осъзнат, когато човек отново овладее ритмите и числовите съотношения, които образуват тялото. За това цялото си съзнание трябва послушно да отдадем на духа на танца. Ето защо смятам танца за огромен фактор на социалната култура.

Максимилиан ВОЛОШИН