
За духа и за душата » Животът, смъртта и прераждането
Без страх от смъртта
Всяко изследване и размишление неминуемо отвежда душата извън нас и я отделя от тялото, което пък е някакво опознаване на смъртта. Казано накратко – всяка мъдрост и всички разсъждения в света се свеждат в края на краищата до това да се научим да не се страхуваме от смъртта. Ето защо всички философски учения се кръстосват и сливат в тази точка – да ни научат да я презираме.
Да размишляваш за смъртта значи да размишляваш за свободата. Който се е научил да умира, той се е отучил да бъде роб. Ние сме се родили, за да действаме. Аз желая човек да работи непрекъснато и да изпълнява задълженията си към живота, докато може; и нека смъртта ме завари, когато садя зеле – нехаен за нея и още по – нехаен към недовършената си градина. Аз видях как умираше един човек, като се сърдеше, непрекъснато за това, че съдбата му била прекъснала четенето на историята за петнадесетия или за шестнадесетия от нашите крале.
Ще и кажат, че действителността е много по – страшна от представата за нея и че не ще се намери такъв изкустен фехтофчик, който да не загуби дух, когато стигне дотам. Нека да говори кой каквото иска, но предварителният размисъл за смъртта е нещо наистина полезно.
Нищо по – привлекателно за човека не е имало в нашата религия от презрението към живота. Към това ни зове не само разумът, който казва: Защо да се боим да загубим нещо, загубата на което не предизвиква у нас съжаление, но и следното: щом като сме застрашени от толкова вида смърт, не е ли по – мъчително да треперим от всички тях, отколкото да възприемем само една единствена. Някои казал на Сократ: “Тридесетте тирани те осъдиха на смърт” , а той отговорил: “Тях пък на смърт е осъдила природата”. Каква безсмислица е да се измъчваме заради прехода към онова състояние, в което няма да чувстваме никакви мъки!
Сам по себе си животът не е нито добро, нито зло; той е вместилище и на едното, и на другото в зависимост от това, в какво сте го превърнали. И ако сте живели само един – единствен ден, вие сте видели всичко.
Стойността на живота не се измерва с неговата продължителност, а с това, как сте го използвали. Не се бавете, докато сте тук! Не числото на годините, а вашата воля определя продължителността на живота.
Мишел МОНТЕН