В различни древни текстове и коментариите към тях асаната, или дадената йогийска поза, се смята за овладяна, когато тя е „твърда“, „устойчива“, „постоянна“, а също така „лека, приятна, удобна“, да носи радост, да бъде приятна и благодатна, да няма никакво напрежение при нейното изпълнение. В „Хатха Йога Прадипика“ се казва следното: „В Хатха Йога на първо място са асаните, които са първата степен на Хатха-Видя. Необходимо е те да се упражняват, защото укрепват йогина, поддържат здравето му добро и правят крайнците му гъвкави“.

Целта е постигнатото съвършенство да не пречи на основното, както е посочено в коментара на Вяса в неговия труд „Вяса-бхашя“: „Съвършенството в асаните се достига при снемане на напрежението, след което се прекратяват всички външни движения на тялото. Или асаната става /устойчива/ при съсредоточаване на съзнанието върху Безкрайното.“ В „Йога-Сутра“ на Патанджали този момент се уточнява още повече - постигайки устойчива поза, йогинът става „недостъпен на двойствеността“. Защото по този начин придобива достатъчно физически и духовни качества, за да стане устойчив на студ-горещина, глад-ситост, радост-скръб, добро-зло, победа-поражение и пр.

За правилното изпълнение на асаните говорят някои външни белези. Например, след завършването на всекидневния комплекс от асани, практикуващият трябва да усеща прилив на енергия, да се чувства освежен, тялото му придобива лекота, той е успокоен и уравновесен. Ако обаче след изпълнението на асаните практикуващият изпитва неудобство, неудовлетвореност или става раздразнителен, това означава, че допуска грешки в изпълнението. Най-често това е бързото изпълнение на асанте, като ги смята за физкултура, неспазването на принципа „постепеност“. Например прекомерно се удължава времетраенето на дадена асана, особено обърнатата, което не е според възможностите на дадения етап.

Много често се игнорира основното правило: всеки комплекс от асани започва и свършва с релаксация, Шавасана – последната е най-продължителна. Добре е Шавасана – кратка или по-продължителна - да се практикува и след всяка асана.