Стара е поговорката: парите са загубени – нищо не е загубено. Мъжеството е загубено – всичко е загубено. Учихме се да губим пари, имущество. Събирахме древности, обичахме старинни произведения и всичко изчезна - като на сън беше. Много от събраното, от опазеното си отиде. Но мъжеството не ни напусна. А нали то не е от синьото небе. То възниква от нещо. Да, да от творчеството, от събирателството, от труда заяква мъжеството. Пред нашите очи от различни загуби гинеха силни люде. Потъмнее пътят пред тях и се счупи мисълта.

На разни разсеяни приятели искам да кажа за мъжеството. Така нужна им е тази дума! Случва се, събудиш се заранта и чувстваш, че някъде звъни като звънче. Тропа нечия нужда. Отправяш мисъл, но дали ще достигне? Кои избухвания, кои ужаси възпрепятстват? Коя зла воля ще се издигне като преграда? Безмерна е злобата, всичко пресичаща.

Няма къде да се дяна! – оплаква се нечие измъчено съзнание. Никой няма да пожали. – изпада в съмнение самотният. И как да се разкаже, че самотността на съществува? С каква спешна дума да се изпрати ободрението? Такова ободрение, което да не бъде отвлечено, нежизнено.

Преди всичко изпращаме за мъжеството. То като озона ще прочисти атмосферата и ще прогони призраците. От нощните призраци освободи. Молят се, призовават хората, но мъжеството трябва да се зароди в сърцето. Не се боя от страха. Не се боя от смъртта - пее героят.

Николай РЬОРИХ