Смерчът, предизвикан от престъпленията, задушава старата Земя. Отровният газ се разнася, затъмнявайки ума. Железният душ е нетърпим. Нека бъдем предпазливи и се опазим – успехът не е в припряността, а в разбирането на времето. Ръката на съдбата води към неизбежните срокове. Желайте появата на Новия Свят. Ние не разтърсваме държавите, а само отстраняваме гнилото.

Важно е да се осмисли ритъмът на прилива – или висшата радост на разбирането, или гибел.

Не трактатът, не разумът, а каналът на духа носи усещането за Космоса. Съвременният начин на живот е отчуждил човечеството от всяко разбиране за световната мощ. Възможността да се прозре в надземните сфери се явява единствено на границата между съня и бодърстването. Способният да оцени този свещен миг вече е приповдигнал завесата. Важно е не видението, а съзнанието. Ценно е не постигнатото с насилствена тренировка, а резултатът от свободно откровение.

Приближаващото се време трябва да предостави ясновидски триножник за всеки чувствителен дух. Това е своеoбразна демокрация на признаците за аристократизъм. Всеки неизбежно носи в пазвата си везни, които не могат да бъдат излъгани. Всеки незабавно ще си отмери парче според заслугите. Това съответства на новата ера и лесно прониква в народната психология. Разбирайки течението на човешката мисъл, не е трудно да мислим за последствията.

„Озарение“, част 2, глава III, параграф 2 и 3