* Безстрашието е нашият водач. Красотата е нашият лъч на разбирането. Простотата е нашият ключ от тайните врати на щастието.

Можете да пишете най-вече за простотата, защото нищо не прегражда пътя така, както охраненото високомерие... Всеки трябва сам да разбере къде страда неговата простота.
Колкото самоувереността в действието е благословена, толкова самомнителността е пагубна. Самомнителността е враг на простотата. Дори великите умове страдат от тази болест и трябва отново и отново да се връщат към труда, докато не отхвърлят ненужната черупка. Една от пречките е о тсъствието на простота. Може да носиш цървули, но да ти липсва простота. Най-великият храм можеш да съградиш в простота.

Простота, красота и безстрашие – Христос и Буда не са говорили за нищо друго. И блажени сте, ако духът ви трепти с тези завети.

Забелязвате, че се Стараем дори да говорим с най-прости думи само за да приближим падането на вавилонските кули. Така и кажете: ще Изпепелим речниците, ако са превърнали ясното Христово слово в купчина животински понятия. Казано е просто: „Не се молете всякак, а в духа“.

Буда премина през света – забравиха. Христос страдаше – забравиха. Нека сега издигнат своя меч над себе си, всеки според желанието си.

Порови се, народе, в своите дрипи – белите дрехи са готови за всички. Маймунската премяна ще дадем на цирка, а също и горделивите глупци. Да, да, да.

По-добре с диваците, отколкото в аптеката с фалшивите лекарства – така и кажете.

„Озарение“, част 2, IV, параграф 4 и 5