Урината е биологична течност, изработена от бъбреците. Чрез нея се изхвърлят от организма крайните продукти от обмяната на веществата, излишната вода и соли. Анализът й може да даде ценна информация за състоянието на жизненоважни органи и на организма като цяло.

• Цвят на урината

Ако всичко е нормално, той трябва да бъде сламено-жълт. Но цветът на урината се определя и от нашите пристрастия. Някои продукти и лекарства го променят. Но ако в урината има кръв, това е тревожен сигнал и веднага трябва да се отиде на лекар. Може да е признак на тумор, да е следствие от травма или да говори за наличие на камък, който при придвижването си е повредил пикочния мехур.

Главното е да се намери причината, предизвикала кръвотечението.

Най-често повишена интензивност на оцветяването става при жени с цистит, особено с много рецидиви.

• Прозрачност

Урината на здравия човек винаги трябва да е прозрачна. Ако е мътна, това означава, че в нея има бактерии, слуз, соли или нещо др.

• Плътност

Плътността показва концентрацията на разтворените в нея вещества. При различните хора е различна, но колебанието е в определени граници. Относителната плътност в един общ анализ на практика не дава никаква информация. Има специални проби, които показват функцията на концентрацията на бъбреците. Ако способността на бъбреците за концентрация е добра, то плътността през цялото време се променя. Ако показателят през цялото време е еднакъв, това говори за увреждане на функцията.

Повишена относителна плътност на урината се наблюдава или при ограничена употреба на течности, или при загуба на течности /при повръщане, разстройство/, при диабет.
Понижаването на плътността говори за бъбречна недостатъчност, много употреба на течности, недостиг на захар и гладуване.

• Утайка

Левкоцити. Те са главният признак за възпаление на бъбреците и пикочните пътища /цистит/, простатит и други инфекциозни заболявания. По правило това са патогенни микроби.

Еритроцити. Ако количеството им е повишено, това означава нефрит, нефроза, възпалителни процеси в пикочните пътища, пикочокаменна болест.

Цилиндри. Това са белтъчни образувания. Наличието им е признак за заболяване на бъбреците и е повод за детайлно изследване.

Бактерии. В урината на здравия човек те отсъстват.

Слуз. Може да я има, но в ограничени количества. А ако количеството е повишено, става дума за възпаление на пикочните пътища и простатит.

• Неорганична утайка

Това са солите; те са няколко вида. Ако количеството им е повишено, това означава, че е налице склонност към образуване на камъни. Щом се разбере обмяната на какви соли е нарушена, може да се предположи химическият състав на камъка. Ако пък няма камъни, да се препоръча съответстваща диета.

• Химичен състав.

Белтък. По-добре е да го няма. Но той може да се появи при ситуации, свързани с нарушена пропускливост на съдовете. При подрастващите най-често се наблюдава ортостатична протеинурия, когато поради рязка смяна на тялото /от хоризонтално във вертикално положение/ белтъкът прониква по-бързо в урината. Това се смята за физиологична норма.

Тревожно е, ако е налице високо количествo на белтък. Причината може да е нефрит или нефроза. Белтъкът е много важен показател при бременност.

Съществува показател ОПХ /оток, протеинурия, хипертония/. Това говори за нарушена функция на бъбреците, която води до оточност и е възможно повишаване на артериалното налягане.

Гликоза. И тя, както и белтъкът, може да се появи при повишена пропускливост на съдовете. Не би трябвало да прониква в урината. Отделянето на гликоза с урината говори за захарен диабет, остър панкреатит или други заболявания.

Билирубин. Присъствието на различни жлъчни киселини е също показател за различни ферментни нарушения, които се случват рядко, но ако ги има и изискват подробно изследване. Може да става дума за захарен диабет или за някакъв вид жълтеница.

• Реакция на урината

Тя може да се колебае в определени граници, но може да излиза извън тях в едната или другата посока поради различни нарушения при солите и ферментите, предизвикани от употребата на една или друга храна. Употребата на месо води до окисляване на урината, а млечно-растителната храна към увеличение на рН. Кисела реакция има при захарния диабет, при подагра или тежка бъбречна недостатъчност.

Алкална реакция се наблюдава при възпалителните процеси на пикочните пътища, при повишена киселинност на стомашния сок. Но при всички случаи реакцията на урината е показател за детайлни и по-обемни анализи.