Целта на нашите изследвания в областта на рака бе да разберем причините, които го предизвикват. В течение на нашата дългогодишна практика се убедихме, че ракът, прогресивният полиартрит и множествената склероза са три болести-сестри. И трите реагират по аналогичен, благоприятен начин на нашето основно лечение, което също говори за общите им корени. Тези общи корени са свързани пряко със структурата и функционалните възможности на чревната лигавица.

Клетъчният пласт, който покрива стените на червата, е невероятно тънък. Кръвта и лимфата са защитени само от една свръх фина мембрана с дебелина около 25-30 микрона. Изключително важно за здравето е тази мембрана да бъде нормално структурирана и нормално пропусклива. Всяко увеличение на пропускливостта на това покритие води автоматично до увеличено преминаване на чревно съдържание във вътрешността на организма. В него се включват, освен необходимата храна, също и токсични вещества, бактерии, вируси.

Защитната тъкан е много крехка, въпреки че организмът я обновява често, на всеки 2 дни. Но за да може да изгради една нормална мембрана, той трябва да разполага с необходимия материал, голяма част от който идва с храната.

Преди да се включи в общото кръвообращение, кръвта, идваща от червата, минава през черния дроб. От своя страна, лимфата, поета от хилоносните съдове, минава през лимфните жлези. При нормални условия кръвта и лимфата се филтрират и детоксикират по своя път.

Какво обаче става, когато структурата на чревната лигавица е нарушена, пропускливостта е прекалено голяма, преминаването на микроорганизми и вредни вещества е засилено, а детоксикиращите и филтриращи възможности на черния дроб и жлезите – надхвърлени? Заключенията са, че в съвременния живот тези условия са налице твърде често и водят след себе си заболявания от най-различен характер, сред които и рак. Нека напомним, че канцерогенните вещества, така много различаващи се по химическа структура, имат общото свойство да увеличават пропускливостта на тъканите.

На нашествието на токсични вещества – вирусни или бактериални, организмът отговаря със защитни механизми, призвани да ги неутрализират. Тезата е следната:

Туморите, отначало доброкачествени, по-късно злокачествени, са специфична форма на защитен механизъм.

Погледнат, от тази гледна точка, ракът, засягащ една четвърт от хората в развитите страни, престава да бъде необяснимо явление, а може да се бъде окачествен като реакция на организма спрямо нарушения в естествените му взаимовръзки с околния свят.

Лабораторни изследвания на туморни тъкани показват, че в тях се съдържат бактерии, нормално срещащи се в червата: колибацили, коринбактерии и други. Опитите, направени с болни мишки, също показват, че

раковата тъкан е предназначена да улавя микроорганизмите и токсините, циркулиращи в кръвта.

Следователно общият корен на дегенеративните заболявания е непълноценното, неправилно хранене, което не осигурява необходимите за нормалното му функциониране вещества.

По наше мнение съвременният човек е загубил инстинкта си за хранене. Ето защо този инстинкт е нужно да бъде заменен със знания за правилния, природосъобразен начин на хранене. Днес обаче тези знания трудно могат да бъдат придобити в семейството, още по-малко в училището.

Т. нар. дегенеративни болести или болести на цивилизацията, някога редки и дори непознати, засягат в днешно време все повече хора и на все по-ранна възраст. Като се започне от зъбния кариес и се стигне до рака. Практически всички са засегнати, независимо от социалното положение, местоживеенето – град или село, професията.

Следователно съвсем логично е да се търси причината във фактор, който е общовалиден.

Такъв универсален фактор с мощно влияние е значителната промяна в начина на хранене, свързана с бурното индустриално развитие от края на 19 век. Две изключително важни събития нанасят удар върху традициите в храненето. Първото е въвеждането в масова употреба на бялата рафинирана захар, второто е постепенната замяна на старите мелници – ръчни, ветрени и водни, със съвременни фабрики за производство на хляб.

В резултат на химическата обработка и последователните пречиствания, всички минерални вещества и витамини на захарното цвекло се унищожават. Крайният резултат - бялата захар, е вещество химически чисто, но мъртво, с безспорно приятен вкус, но съдържащо единствено онова, което днес наричаме празни калории.

Бялото брашно, също както бялата захар, е храна, съставена от празни калории. При производството му се отстраняват онези части на зърното, които съдържат жизненоважни микроелементи, витамини, ферменти. Или човек по този начин губи около 70 на сто от ценните вещества, съдържащи се в зърното.

Прекомерната употреба на рафинираната захар, бялото брашно, рафинираното, топло обработено олио, на кравето масло и месото разрушава сложната хармония на естествената храна. От една статистика, направена в Германия, се вижда, че за осемдесет години консумацията на черен хляб е намаляла над 60 пъти, докато употребата на бял хляб е нараснала два пъти, на месо – над три пъти, на захар – 12 пъти.
Липсата на витамини и основни биоелементи води до нарушаване на естествената чревна среда, увеличаване на агресивността й спрямо лигавицата и създава възможности за преминаването на токсични вещества в организма. Всичко това играе важна роля в генезиса на раковите и другите дегенеративни заболявания. Тази логика определя и естеството на лечението: промяна в храненето. Благотворният ефект не е и не може да бъде мигновен. По правило след 2 месеца се наблюдава значително подобрение, а след около 2 години може да се говори са стабилизиране на състоянието. През този период е необходима поддръжката на класическите лекарства, а по-късно те стават излишни.

Връщането към пълноценно природосъобразно хранене е и най-мощната профилактика срещу рака и другите болести на цивилизацията.