Това заболяване е описано още през 1943 г. от детския психиатър Лео Канер. Аутизмът се характеризира основно със:

• липса на контактност, т.е. затвореност в себе си. Това много го приближава до характеристиките на шизофренията и затова често аутизмът се разглежда като форма на шизофрения в ранна детска възраст, при липса на налудничави идеи и мисли.
• липса на общуване с поглед, гукане, реч – именно засягането на мисловните способности и специално на символното мислене са причина да не се изгради речева комуникационна способност, а оттук и способността за формиране на налудничави идеи и мисли (за да има мисъл, трябва да съществува език).
• недостатъчност на комуникацията, социализацията и символната игра.

Самият Канер характеризира аутизма с два неизменни критерия:

• изключителна самотност – невъзможност да се създаде контакт дори и с родителите;
• стремеж към неизменност – характеризира се с поява на тревога при всяка промяна на околната среда.

Точната причина за появата на аутизма не е ясна. Разглежда се доста широк кръг от причини като: генетични, усложнения по време на бременността (напр. рубеола), синдром на Уест, туберозна склероза и т.н.

Лечението на тези деца е трудно и се състои в използването на специални психологични и педагогични подходи за създаване на поведенчески навици и минимално необходима реч за общуване.