* Кои са пътищата за създаване на човешката карма
* Има и колективна карма

Известна част от кармата, която човек създава с текущия си живот, се погасява в същия живот. Останалата част се отлага за времето, когато ще бъдат създадени условия за нейното погасяване. Така че според времето на изпълнение кармата бива:

• Зряла – това е част от общото количество на изживяната карма, която е определена от Господарите на Кармата да се изживее в текущия живот и затова тя е неизбежна.
• Натрупана – това е кармата, която по различни причини не е могла да бъде нито изживяна, нито погасена, защото иска за погасяването си особени условия – тази карма може винаги да се променя.
• Зараждаща се – това е кармата, която ние създаваме с постъпките, мислите и желанията си в продължение на текущия живот – това е посев за бъдещето.

Има несъвместими видове карма, които не могат да бъдат изживени в едно и също тяло, а изискват различни физически тела за своето проявление. Понякога се образуват задължения по отношение на някои хора, които трябва за това отново да се срещнат.

Понякога кармата трябва да се осъществява сред определен народ или определено обществено положение, защото някога е била поставена основа за подобен род карма.
Затова за всяка душа при нейното въплъщение се прави щателно нагаждане на условията за живот. Това се извършва от

Господарите на Кармата – невидими разумни същества, които управляват великия закон за Космическата Справедливост.

В плана на Логос те действат като разпределители на Кармата.

С всемогъща мъдрост Господарите на Кармата избират и съединяват различни части от кармата на човека, за да се образува общият план на дадения му живот. Те не награждават и не наказват. Те само приспособяват собствените сили на човека, идващи от миналото, така че неговата карма да съдейства за движението му напред в еволюцията. Съдействия и затруднения, радости и мъки, възможности и лишения – това са тухлите, които подготвя Егото за временната си обител. Господарите на Кармата не прибавят и не отнемат нищо. Те само разпределят силите, сътворени от душата, така че крайната цел на човека да бъде достигната възможно по-скоро в периода на преминаване от него на цикъла от раждания и смърти.

Каквото и да дадат Господарите на Кармата – радост или мъка, благополучие или нещастие, те имат пред вид само истинската цел на човека, която на сегашния му стадий се състои не в това да бъде щастлив или нещастен, а да прогресира по линията, начертана от Плана на еволюцията. С всяка постъпка, с всяко желание, с всяка мисъл

човек променя своето отношение към Космоса и отношението на Космоса към себе си.

Всъщност цялата карма започва в мисълта на човека. Кармата се създава, натежава и олеква главно чрез мислите. Мисълта е най-могъщият фактор в създаването на кармата. Именно нашите подбуди и мисли творят кармата, а постъпките са второстепенни фактори. Мотивът е много по-важен от самата постъпка. Затова хората съставят голямата карма не с външния, а с вътрешния си живот. Вътрешният живот влияе на кармата сто пъти повече. Всяко престъпление е само малка част от вътрешната подготовка, която често бива много продължителна.

Кармата се създава не само от всеки човек поотделно, но и от различен род колективи и групи. Като член на тези групи, той участва в кармата на всеки колектив. Затова освен своята индивидуална карма, човек може да има семейна, групова, партийна, народна, държавна, общочовешка карма. Кармата на големите колективи като народ и държава тласка народите в такива колективни бедствия като война

Николай РЬОРИХ
Из „Седемте велики тайни на Космоса“