Информационната функция на обонятелния анализатор има не малко значение в бита и народната медицина. Това е било много добре известно на лекарите от Изтока, които в максимална степен използвали в миналото и продължават да използват днес тъй нареченият органолептичен метод за диагностика. Те подлагат на старателна оценка откритите части на тялото, както и устната кухина, езика, ноздрите, очите и ушите. Лекарите внимателно „подушват“ болния, определяйки миризмите от издишвания въздух, от кожата, от урината…

В наше време методите на „подушване“ започват да се прилагат и в някои европейски страни. В специализираната литература са описани около 40 заболявания, които „невъоръженият“ нос на лекаря може да открие по характерните за тези заболявания миризми. Става дума за абсцес на белия дроб, дифтерия, диабет, подагра, болести на черния дроб, бруцелоза и други.
Много учени вече се интересуват от моделирането на обонятелния анализатор, от създаването на изкуствен нос. И преуспяват – изкуствените анализатори вече са в състояние да регистрират 400 вещества в издишвания въздух и 350 в изпаренията на урината.