Геометрическата фигура на кръста съдържа в себе си многовековна тайна и много въпроси. Например: защо символът, свързан с човешкия живот – неговото зараждане или край, е свързан именно с кръста? Защо следите на поклонение на кръста в една ли друга форма могат да се намерят по целия свят? С какво този тайнствен и универсален знак е привлякъл вниманието на хората към себе си в продължение на хилядолетия?

Няма съмнение, че кръстът се е появил далеч преди християнството, дори преди античността. Неговият произход не би могъл да бъде свързан с конкретен исторически период или народ. Съществува хипотеза, която обяснява произхода на кръста. През незапомнени времена в нашата Слънчева система е станала грандиозна катастрофа: планетата Земя се е преобърнала „нагоре с краката“, тоест полюсите се сменили и успоредно с това се е изменил наклонът на нейната ос, а самата планета преминала на нова орбита.

В резултат на всичко това небесната механика станала друга.

През годината Слънцето се е премествало по небосклона в кръг и по-рано той е съвпадал с плоскостта на земния екватор, след катастрофата обаче този кръг се е разделил и започнал да се пресича с нея в точките на пролетното и есенното равноденствие, образувайки по този начин кръст.

В многочислените магически, окултни и мистически ритуали и обреди и днес кръстът се използва като сигурно оръжие в борбата с вечния враг на човешкия род - дявола и въобще със злите сили. Научните изследвания само потвърждават необикновените свойства на този библейски символ. Оказва се, че кръстът проявява свойствата на своеобразен електродвигател, като постъпването на първичната електромагнитна енергия става от физическия вакуум. Но найважното му свойство обаче е способността му да натрупва в себе си огромно количество положително въздействаща енергия, на енергия от съвсем друг характер. Да я наречем астрална или Божествена. Това позволява с негова помощ да се въздейства върху същности от тънкия свят и обяснява защо много народи са използвали кръста още преди раждането на Иисус Христос.