Йога е много древна наука, на хиляди години. Тя учи как посредством контрол върху дишането да се успокоява умът и да се достигат по-високи нива на съзнание. По-висшето учение на йога отвежда отвъд техниките и показва на йогина как да насочва своята съсредоточеност по такъв начин, че не само да хармонизира човешкото и божественото съзнание, но и да слее своето съзнание с Безпределното.

Възприятията, извличани от нейното практикуване, формират гръбнака на индийското величие, легендарно от векове. Но истините, разбирани чрез нейното учение, не се ограничават само до Индия или до онези, които съзнателно практикуват йогийските техники. Много светци и от други религии, включително много християнски светци, са открили аспекти на духовния път, присъщи на индийските учения. Индийците биха възприели много от тези светци за велики йоги.

• Те са издигнали енергията си от привързаност към тялото до отъждествяване с душата.
  Те са открили тайната на насочването с набожно преклонение на сърдечните чувства нагоре към мозъка, вместо пилеенето им навън в неспокойни емоции.
• Те са открили портала на божественото виждане в точката между веждите, откъдето душата минава, за да се слее с Христовото Съзнание.
• Те са открили тайната на бездиханността и как при бездиханност душата може да се устреми към духовните висини.
• Те са открили състоянието, което някои от тях са нарекли мистичен брак, при което душата се слива с Бога и става едно с Него.

Йога допълва библейското учение за това как човек би следвало да обича Бога: със сърце, ум, душа, но и със сила. Защото силата означава енергия.

Енергията на обикновения човек е заключена в тялото му. Тъй като волята му е лишена от тази енергия, това не му позволява да обича Бога целенасочено с всеки от трите други аспекта на природата: сърце, ум и душа. Само когато енергията бъде отдръпната от тялото и насочена в дълбока медитация нагоре, е възможно истинско вътрешно общение.

Парамаханса ЙОГАНАНДА