Травмите на централната нервна система са понастоящем голям проблем. Те нарастват твърде много поради изоставането в културата с боравене на увеличаващите се технически средства във всички сфери на нашия живот, поради силно увеличение на транспортните средства и др.

Травмите на централната нервна система се делят на открити и закрити. Открити са тези, при които се разкъсват твърдите и меките мозъчни обвивки и се открива мозъчното общество. Това са изключително тежки състояния с много усложнения и голяма смъртност. Много по-голяма е честотата на закритите черепномозъчни и гръбначномозъчни травми. Те се класифицират в три вида увреждания на нервната система.

Мозъчно сътресение /комоцио/

То са характеризира с по-кратко или по-продължителна загуба на съзнание, много често загуба на спомена за случилото се, както и за събития, станали в различно дълъг период до травмата /т. нар. амнезия/. Приема се, че мозъчното сътресение не е свързано с увреждане на мозъчната тъкан, което да се демонстрира с някакви огнищни белези. Острият период на мозъчното сътресение се проявява с главоболие, замаяност, световъртеж, известна напрегнатост, безсъние, понякога гадене и повръщане. Тези симптоми зависят от тежестта на сътресението и отзвучават за различно дълъг период от време.

Мозъчна контузия

При нея се получава нараняване на мозъчното вещество. Освен със загуба на съзнание и амнезия се наблюдават и различно по тежест парези и парализи, увреждания на черепномозъчни нерви. Мозъчната контузия може да се придружава от кръвоизлив в контузното огнище или между меките мозъчни обвивки, от счупване на черепните кости. Счупването на черепната основа се проявява с кръвотечение от носа и ушите. Разбира се, такова счупване може да има и без изразена мозъчна контузия, а да протече само като тежко сътресение. Състоянието е тежко. След преживяването могат да останат трайни парези или парализи на крайниците.

Мозъчно притискане /компресия/

То може да се получи от костни парчета, от хлътване /вследствие на травмата/ на вътрешната пластинка на костите на черепа под или над твърдата мозъчна обвивка. Обикновено притискането от хлътналата кост се развива непосредствено след травмата и се установява с рентгеново изследване. Кръвоизливът под или над твърдата мозъчна обвивка е с постоянно нарастващи огнищни белези /парези или парализи/ на фона на състояние на безсъзнаване или с прояви на колебания в състоянието; болният ту идва в съзнание, ту отново изпада в безсъзнание. Има промени във формата и големината на една от зениците, промени в кръвното налягане и пулса. Състоянието е тежко и застрашително.

Сътресение, контузия или компресия на гръбначния мозък

Проявите са от страна на крайниците, на ходенето по малка и голяма нужда, с бързопреходни или по-леки степени на загуба на съзнанието. Получават се парези или парализи на двата крака или на четирите крайника с тежки смущения в ходенето по малка и голяма нужда, пълна задръжка или пък неволево изпускане.

При всички случаи острата закрити черепномозъчна травма е обект на неврохирургично наблюдение и лечение. При мозъчно сътресение без огнищни белези състоянието се подобрява най-бързо. Правилото е обаче болните да пазят постелен режим и покой 10-14 дни след травмата, като вземат витамини, обезболяващи и успокояващи средства.
От съществено значение са късните последици от черепномозъчните травми. Те не са задължителни, но са чести.

Следтравмената нервна слабост /церебрастенията/ е най-леката по степен последица от черепномозъчната травма. Тя се изразява в лесна уморяемост при умствена и физическа работа, неиздържане на шум, раздразнителност, безсъние, световъртеж или замаяност, главоболие – симптоми, които се покриват с признаците на неврастенията. Това състояние може да продължи месеци и дори години /особено след тежки черепномозъчни травми/.

По-тежки степени на късна последица от черепномозъчна травма са следните клинични картини:

Следтравмена епилепсия, която протича с генерализирани големи или огнищни

Джаксънови пристъпи. Дължи се на образувани ръбци и сраствания в мозъчната кора и меките обвивки.

Следтравмен диенцефален синдром, който се проявява със своеобразни пристъпи от главоболие, сърцебиене, изпотяване, треперене, със или без загуба на съзнание. Наред с това се наблюдават промени в обмяната на минералите, захарта и мастите.

Трайни парези или парализи, които се получават след мозъчна контузия и към които могат да се прибавят епилептични припадъци, тежки или по-леки смущения в паметта, интелекта, поведението на болния.

Следтравмен паркинсонизъм, който се изявява със схванатост на движениета, треперене на ръцете, промяна в походката, масковидност на лицето.

Подостър и късен кръвоизлив /до няколко години следи травмата/ над или под твърдата мозъчна обвивка. Появява се главоболие, леки парези в едната половина на тялото, промяна в съзнанието, и то с променлив характер.