Човек не може да излезе от стреса с хапчета. Хапчетата само потискат напрежението, но отвътре неспокойното съзнание търси отдушник. Необходимо е човек съзнателно да работи над себе си, дълго време, без прекъсване.

На първо място стои правилното разбиране на живота. Когато душата се устреми към физическия свят, тя знае за какво го прави. Но когато човек „пристигне“ на Земята, цялата мрежа от условности го захлупва и преди да „порасне“, той вече е впримчен в нея.

Мрежата продължава да се плете и с времето става все по-фина, за да може да впримчи в себе си и най-фините души. А всички тези условности обслужват материалната същност на живота. Психиката и душата са дълбоко затрупани, под много пластове от условности. Човешката душа в началото е объркана, тревожна, разбунтувана / огледайте всички подрастващи/. Но с времето, в повечето случаи „свиква“ с третостепенната си роля.
А материалният свят не знае граници в угаждането на самия себе си. И се омотава в собствената си мрежа. Забравя за душата, използва психическата енергия само тогава, когато трябва да създаде нови „облаги“.

Такава постановка на живота не може да минава без сривове. Човек започва да усеща кога съзнателно, кога подсъзнателно, че основата по която ходи не е здрава и започва да се чуди за какво е дошъл на тази земя. И страда. В повечето случаи обаче той така е притиснат от условностите, че „няма време“ нито да си задава въпроси, нито да търси отговори. Човек набързо гълта хапчета и не иска дори да знае, че така само изтощава нервната си система. А отслабената нервна система е врата за всякакви болести.

Лечението на вегетативната дистония се състои точно в това, човек да си задава въпроси и да търси истински отговори, да пътува към себе си. А тези отговори съществуват. Те са при хората, те са в книгите, те са в знаците, които ни пращат нашите създатели.