Научният мироглед, претендиращ за универсална парадигма, заменяща религията, не се състоя – тези знаменателни думи произнесе президентът на Руската Академия на науките акад. Юрий Осипов на състоялия се през 1998 г. Всемирен Руски Народен Събор. И по нататък той отбелязва, че след промяната във фундаменталните представи за пространството, времето и причинността, след появата на теорията за относителността и квантовата механика, светът вече не изглежда като абсолютно детерминирана машина, в която Бог просто няма място. Например, научната космология днес поставя въпроси за произхода на Вселената, които отдавна са решени в теологията. Имало ли е нещо преди момента, когато времето е било равно на нула? Ако не, откъде въобще е произлязла Вселената? И учените стигат до извода, че Бог съществува.

Както смята акад. Осипов, създаването на каквато и да е стройна научна система неизбежно води до мисълта за съществуването на Абсолютното Битие или Бог. Още по-категорична в това отношение е световноизвестният учен акад. Н. П. Бехтерева: „Целия си живот посветих на изучаването на най-съвършенния орган – човешкия мозък. И стигнах до извода, че възникването на такова чудо е невъзможно без Твореца.“

Днес по целия свят започва сближаването на науката и религията. Учените вече са се убедили, че Библията е източник на истински знания и че единственото, което може да спаси хората от злоупотреба с научно-техническия прогрес, е нравствеността. Онази нравственост, която бе провъзгласена в Планинската проповед на Иисус Христос. Светът вече узря да осъзнае: или прогресът на науката и техниката ще се съпровожда от нравствения прогрес на човечеството, или човечеството няма шансове да оживее.