Постът в дълбокото си библейско значение е пълно въздържане от храна и вода за известно време. Библията говори за трима:

Иисус Христос, Мойсей и Илия, които са постили 40 дни и 40 нощи – без храна и вода.

Още от дълбока древност постът във всички религии е бил средство, прилагано за пречистване на душата. Църковният пост като въздържание от определени храни и продукти, разбира се, също е Боговдъхновен и изключително полезен за духовното и телесно пречистване на човека. В миналото той е бил задължителен за целия народ.

За да избави Израелския народ от бедствие, царица Естир заръчва на племенните си сънародници чрез Мардохей: „иди, събери всички юдеи, които се намират в Суза, и постете за мен, и не яжте, нито пийте три дни, ни денем, ни нощем, и аз със слугините си също ще постя...“ /Естир 4:16/.

Самият цар Давид също постил и се молил за живота на детето си.

Често постът се придружава с обличане във вретище и посипване на главата с пепел. Несъмнено постът е част от Богоприродосъобразния начин на живот. Той е израз на покаяние, когато в душата като черни облаци се натрупват скръб и мъка, породени от греха. И тогава спонтанно идва постът и молитвата. И освобождението.

Постът и молитвата са две крила, които Бог ни дава, за да отлетим далеч от блатото на греха и отчаянието към божествения свят на красотата и свободата. На единението на Бога и Природата. Христос ясно казва на Матея /17:21/: „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.“

Не излиза от бездната на отчаянието, на болестите и бедствията, освен чрез пост и молитва. За да се приготви душата и приеме Христа като спасение и вечност, мир и любов, хармония и здраве.

Постепенно християнското съзнание е започнало да променя смисъла и значението на Поста, като малко по малко го е превърнало в спазване на чисто формални предписания и ограничения в храненето. В богослужебната книга Постен Триод четем: „Напусто се радваш, душо моя, че се въздържаш от храна, защото не си очистена от страстите. В теб го няма желанието да се поправиш, като измамна ще бъдеш възненавидяна от Бог и ще се уподобиш на злите демони, които никога не ядат! Ако продължаваш да съгрешаваш, твоят Пост ще бъде безполезен...“

Фарисейското разбиране на Поста, което преобладава в наши дни, определя предимно отрицателното отношение към него като към някакво неудобство, на което се съгласяваме по своя добра воля. Много хора споделят мисълта, че Постът е време, когато нещо само по себе си приятно и хубаво е забранено, като че ли Господ намира удовлетворение в това да ни мъчи. Постът означава тъкмо обратното – завръщане към нормалния живот, към това въздържане, което са нарушили Адам и Ева и по този начин са допуснали в света страданието и смъртта: „Възсия пролетта на поста, цветът на покаянието...“

С други думи, времето на Поста е радостно време на светла чистота, чиста любов и светозарна молитва.

Той за нас е тъкмо време на борба за възстановяване на божественото, небесното и вечното начало в нашите души.

По време на Поста би било добре да се прочете книга с религиозно съдържание. Целта на това четене е не само разширяване на религиозния кръгозор, но най-важното е пречистването на нашия ум от всичко, което обикновено го замъглява. Изглежда просто невероятно до каква степен умът ни е запълнен и замърсен от всякакъв род грижи, интереси, безпокойства и впечатления и колко трудно е да се ориентираме в тях.

Четенето на книга с религиозно съдържание, когато умът е съсредоточен върху нещо напълно различно от обикновения кръг на мисли, създава само по себе си една друга умствена и духовна атмосфера.

Александър ШМЕМАН