Пиелонефритът е инфекциозно възпалително заболяване на бъбречната тъкан и на лигавицата на бъбречните легенчета. В редица случаи болестният процес обхваща и лигавицата на пикочния мехур – цистопиелонефрит. Приема се, че пиелонефритът е най-честото единично заболяване на бъбреците. Той е особено чест в детската възраст у момичетата, в зрялата възраст у жените и в по-напредналата възраст у мъжете. Тези възрастови разлики се обуславят от някои анатомични и функционални особености.
Големият брой заболявания от пиелонефрит у малките момичета се дължи на някои аномалии на пикочните пътища, лоши хигиенни навици и замърсявания.

По-голямата честота на пиелонефрита у жените е резултат от редица особености в устройството и функцията на пикочната им система и на бременността.

При възрастните мъже болестта е най-често последица от застоя на урината при увеличение на простатната жлеза.

Причини

Към заболявания от пиелонефрит предразполагат редица общи заболявания като захарна болест, хроничен колит, обменни и ендокринни болести, медикаментозни увреждания, камъни в бъбреците, затруднения в оттичането на урината. Чести причинители на това заболяване са и чревните бактерии; пред последните години все по-често се наблюдават инфекции и с други микроорганизми, включително вируси и гъбички. Заразяването на бъбреците може да стане по кръвен път или /по-често/ възходящо от пикочния мехур и долните пикочни пътища.

Острият пиелонефрит се среща по-често при децата и през време на бременността. Той е често усложнение и на някои диагностични или лечебни манипулации върху пикочните органи: катетеризиране, разширяване. При голям брой болни пиелонефритът започва в единия бъбрек /най-често в десния/, като скоро обхваща и другия.

Симптоми

В повечето случаи острият пиелонефрит се проявява с характерна т. нар. клинична тройка: втрисане, болка в кръста, смущения, в уринирането /често уриниране с болка, парене и напъни/. Общото състояние е различно засегнато. При малките деца и старите хора острият пиелонефрит може да се изяви нетипично: с повръщане, болки в корема, диарии, гърчове, задръжка на урината.

Лечение

То трябва да се провежда под контрола на лекар природолечител; трябва да бъде системно и продължително, тъй като пиелонефритът има склонност да се повтаря.
При подозрение за остър пиелонефрит болният трябва да се постави на легло.

Поставянето на топло на кръста, пикочния мехур и краката облекчава състоянието. Дават се обилно количество топли течности: чай от мента, лайка, шипки, горнобанска вода, плодови сокове, разредени компоти. Храната трябва да бъде лека, безсолна, без лютиви, пикантни и дразнещи подправки, безмесна, с повече употреба на плодове и зеленчуци /изключват се спанакът, киселецът, лападът/.

Понеже острият пиелонефрит е разновидност на острия нефрит, указанията и препоръките относно лечението на едното заболяване важат в пълна сила за лечението на другото заболяване /Вж. Остър нефрит, Пясък и камъни в бъбреците /нефролитиаза/.