С този термин се определя острото гнойно възпаление на тъканите на пръстите на ръцете.

Симптоми

Пръстът се подува, кожата придобива розово-червеникав оттенък. Тези симптоми са придружени от непрекъсната болка, която не дава на болния да спи, да шава с пръста или да държи ръката си надолу; понякога температурата се повишава.

Причини

Всички тези неприятности започват от една на пръв поглед незначителна причина: след незначително нараняване на пръста или леглото на нокътя, откъсване на количката /живеца/ и пр.

Развитие на възпаленото. Възпалението възниква вследствие на инфекция /най-често стрептококи и стафилококи/, която прониква през образувалата се раничка. В зависимост от това къде се развива процесът, се различава кожна, нокътна, подкожна, сухожилна, костна и ставна форма на заболяването.

Най-често се среща подкожният панарициум на крайната фаланга. При това кожната инфекция се разпространява в дълбочина, по посока на сухожилието, ставата или костта; това се определя от анатомичните особености на човешката длан.

Много опасен е сухожилният панарициум. Там, където се намират ставите, сухожилните влакна на сухожилията са по-тънки в сравнение с тези на фалангите; там преди всичко се развива гнойният процес.

Трябва още да се знае, че сухожилните влагалища на големия и на малкия пръст се съединяват по-нагоре в едно и затова понякога гнойният процес от големия пласт се разпространява и върху малкия. Това не се случва с показалеца, средния и безименния пръст.

Отначало серозното натрупване се превръща в гнойно, гнойта притиска съдовете, хранещи сухожилието. По този начин настъпва постепенно неговото умъртвяване. Ако не се предприемат необходимите мерки в близките 36-48 часа, функцията на пръста вече не може да бъде възстановена. Спешна намеса на хирург е единственият изход в този случай.

Усложнения. Възпалението преминава върху подкожната тъкан на дланта и може да предизвика други тежки усложнения на панарициума. Кръвоносните съдове се запушват от гнойни тромби и нерядко се развива гангрена: умъртвяване на отделни фаланги на пръстите.

Когато заболяването силно напредне, за да бъде спасен животът, се прилага крайната мярка: отрязване на пръстите.

До панарициум може да доведе обикновено нараняване, драскотина, убождане, треска, откъсната кожичка.

Профилактика. В същото време не представлява никаква трудност панарициумът да бъде предупреден. За това е необходимо да не се оставя без внимание нито, дори незначително, нараняване на кожата на дланта и особено на пръстите. При настъпилите одрасквания, охлузвания, пукнатини, убождания пръстът може да се накисне в топла прясна, преварена или стара урина; в отвара от лайа или смрадлика или да се обработи с йод. Особено внимание изискват уврежданията от дървени тресчици и метални стружки.
Ако началният момент е пропуснат и нагнояването е станало значително, най-добре е да се потърси медицинска помощ.

Изключително вреден в случая е навикът да се гризат ноктите и кожичките /живецът/ в областта на нокътя. Те трябва да се отстраняват с помощта на подходящи дезинфекциращи ножици.