* Земята е ковачница на човешката мисъл
* Любовта и Доброто са най-висшето съзидателно начало във Вселената

След физическата смърт на човека, Духът му напуска земното. Защото „Знаем, че когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно“ /II Коринтяни, 5:1/. След време обаче Духът ни отново се връща на Земята. Защо? Какво му е нужно в този плътен тежък материален свят?

Духът се появява в материалния свят през вратата на раждането. Облича се във физическо тяло, тъй както човек облича връхна дреха, когато излиза от дома си. Когато обаче тялото отслужи своята служба, Духът ще свали жизнената обвивка, преминавайки през вратата на смъртта в Тънкия свят „понеже видимото е временно, а невидимото – вечно“ /II Коринтяни, 4:18/.

Човек е духовна същност, – казва Ани Безант – облякла се в плът, за да придобие опит в низшите материални светове, с цел да ги овладее и да господства над тях, а в по-късни времена – и да заеме своето място в творческите и направляващите йерархии на Вселената. След всяко кратко потапяне в океана на физическия живот, човек се връща в Тънкия свят, натоварен със събрания опит, който се преобразува в нравствени и умствени възможности. Всички направени грешки се трансформират в предпазливост и предвижване, преживяните страдания – в издръжливост и търпение, греховете – в отвращение от лошите постъпки и мъдрост.

След като бъде усвоен набраният опит, човек се връща отново на Земята. И се отправя към раса, народ и семейство, на което предстои да му даде ново физическо тяло. И това тяло ще съответства с предишните му постижения и потребности за реализация на духовния си потенциал.

Защо всички религии на Земята отделят такова внимание на Любовта и Доброто? Оказва се, че именно те са главното съзидателно начало в живота на човека и неговото хармонизиране с Вселената. Духът отново и отново се завръща на Земята, за да се обучава на Любов и Добро в сложните перипетии на земния живот. Затова заветът на Спасителя е: „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен“ /Матея, 6:44,45/.

Само на Земята Духът може да осъзнае смисъла на еволюционното развитие и йерархия, да види крайната цел. Затова Земята е ковачница на човешката мисъл.