Симптоми. При синузит в по-леки случаи болният се оплаква от силна хрема, запушен нос, главоболие, придружено от вечерно покачване на температурата до 37,2-37,4оС. Секрецията от носа е слузна.

Когато възпалението на синуса е гнойно, болният е отпаднал, с намалена работоспособност, без апетит, има неприятен дъх, температура и силно главоболие. Освен това се явяват болки в областта на заболелия синус - в челото и веждата при челния синуит, на бузата или в зъбите при надчелюстния, в тила или в корена на носа при задни синузити.

Обикновено носът е запушен и обонянието е намалено. От ноздрата изтича слузно-гноен или примесен със слуз секрет. Синузитът, който се явява като усложнение на скарлатината и брусницата /дребна шарка/, протича много тежко. При гнойно възпаление у деца може да се подуе веждата при челния синузит и бузата при надчелюстния.

Причини. Причините за острия синузит могат да бъдат чести инфекции на горните дихателни пътища. За появата на заболяването могат да съдействат още: алергичната /сенна/ хрема, резките и продължителни температурни колебания, травмите, цигареният дим, носната непроходимост /полипи в носа/, изкривяване на носната преграда, чуждо тяло, заболявания на горните зъби и увеличената трета сливица. Инфекцията може да проникне директно през естествените отвори на околоносните кухини или по кръвен път.

Най-често бива засегнат максиларният синус, който се намира в областта на скулите. Неговото възпаление може да се явява като усложнение на предшестваща хрема или да има зъбен произход. В този синус може да нахлуе инфекция при заболяване на горните зъби или при изваждането на зъбни корени.

По-рядко се възпаляват челните синуси, разположени точно над очите. Характерно за тяхното възпаление е главоболието в съответната челна област, което се усилва при натиск.

От гледна точка на природолечението синузитът се разглежда като очистителна реакция на организма. В този смисъл първопричината на това заболяване е интоксикацията на организма. Чрез ирисова диагностика, която се извършва в к-т “Дар”, се установяват понижени защитни сили, повишена киселинност, проблеми със стомашно-чревния тракт и други смущения.

При неправилно хранене и лошо храносмилане в организма се образува много слуз и гной. Когато човек се простуди, тези шлаки навлизат в носната кухина и преминават в синусите; когато шлаките са в голямо количество, част от тях се задържат на това място, уплътняват се и постепенно образуват плътна маса, върху чиято основа се размножават патогенните микроорганизми. Човек дори не подозира, че в кухините на черепа му се съдържат 1-2 чаши гной. Реакцията на организма е да се очисти, предизвиквайки възпаление в околоносните кухини /синузит/.