* Конфликтът между душата и личността се проявява във физически разстройства
* Духовното и менталното лечителство е бъдещето на медицината

Една от най-новите хипотези за механизма на действие на хомеопатичните лекарства и, в частност, на клъстерите на водата е основана на способността на молекулите да поглъщат и имитират кохерентно излъчване. Именно клъстерите на водата, носещи енергия и информация, по време на циркулирането в кръвния поток излъчват кохерентни вълни. И колкото е по-голям клъстерът, толкова „по-мощно“ е излъчването. То оказва въздействие само върху белтъците, които са в състояние да го поглъщат или да резонират с него.

Трябва да се отбележи, че досега механизмът на изменения в биомолекулите при въздействието върху тях на структурирани „кристали“ - клъстери на водата, остава неразкрит. Ясно е обаче едно ­

взаимодействията са обусловени от вълнови характеристики.

Но все още е необходимо да се уточни от какво са обусловени измененията в биомолекулите: резонанс, интеференция на вълните, поглъщане на вълните или от други резултати на вълнови взаимодействия.

Някои учени все пак се придържат към тезата, че в основата на този процес е принципът на резонанса. Хората приличат на електрони по това, смятат те, че енергийните им компоненти имат различни вибрационни форми, които може условно да се нарекат здрави и болни орбити. При болния човек енергийните системи са на орбитата на болестта. Той може да възприема фина енергия само с идентична честота, за да „измести“ тялото на орбитата, съответстваща на здравното му състояние. Хомеопатичните лекарства доставят този необходим квант фина енергия с помощта на един от видовете резонансна индукция. Такова постъпване на ефирна енергия осигурява преминаване на системата от болезнена вибрационна форма на орбитата на здравето.

По такъв начин, разглеждайки болестта като енергиен дисбаланс на човешкия организъм, хомеопатите смятат, че вкарването на хомеопатичен препарат в организма

оказва финоенергийна подкрепа на физическото тяло

и му позволява да се върне в състояние на хомеостатично равновесие. Точното съвпадане на честотните характеристики на пациента и лекарствения препарат води до излекуване, тъй като на принципа на резонанса биологичните системи могат да възприемат само определени честоти, позволяващи им да преминат на ново енергийно равнище. Оттук и изкуството на истинския хомеопат правилно да се ориентира във моментното и общото вибрационно равнище на своя пациент е да му изпише от множеството препарати само единственото му нужно лекарство с най-важната за него резонансна честота.

Големият съвременен английски учен д-р Едуард Бах в резултат на продължителни изследвания стига до същия извод като д-р Ханеман: заболяването възниква вследствие на дисхармония между физическия план на човека и неговото Висше Аз. Той пише:

„Трябва да се разбере, че всяка душа се намира на Земята със специална цел – за натрупване на опит и усъвършенстване на съзнанието, за да се придвижва към стоящите пред нея идеали. Не бива да се забравя, че душата поставя пред нас особена задача и ако човек не се стреми /нека дори да е неосъзнато/ да я изпълнява, неизбежно ще възникне конфликт между душата и личността, който скоро ще се прояви във вид на физическо разстройство“.

Нека споменем, че това е и пътят на Йога и на много други източни практики.
От незапомнени времена е известно, че на Провидението е било угодно да вложи

средства за предпазване и лечение на болести в божествено осветени треви, растения и дървета.

На тях им е дадена сила да целят всякакви недъзи и да намаляват човешките страдания. Нашият народ е обобщил това знание в поговорката: „За всяка болка – билка“. При лечение с тези препарати природата на самото заболяване няма никакво значение.

Зачатъците на новия, по-ефективен начин на лечение са в нас самите. Преди сто години хомеопатията на д-р Ханеман става първият малък лъч на изгряващото слънце след дългата мрачна нощ на невежеството в нашия западен свят. И тя ще играе все по-важна роля в медицината на бъдещето. На медицината ще се наложи да върви в крак с времето. И да премине от изключително материалните методи към други, прилагащи същите божествени закони, които ръководят и собствената ни природа.

Днес медицинската практика постепенно се изменя, а в бъдеще съвсем ще се измени, като премине от предимно физическите начини на лечение на тялото към методите на духовното и менталното лечителство. Само то, възстановявайки хармонията между душата и съзнанието, може да премахне и самата причина на заболяването.