Когато разглеждат човека като йерархична информационна система, като част от глобалната фрактална конструкция на Вселената, учените стигат до извода, че човекът и Вселената изцяло зависят един от друг. Това е така, защото всеки обект генерира определени информационни сигнали връзки, влияещи върху неговото обкръжение. Точно това има предвид руският учен акад. А. Петров, когато казва: „Връзките са създадени конструкции от Създателя, в които навсякъде са Неговият образ, Неговата мисъл. Всяка клетка е свързана с други клетки – това са връзки. Всеки орган е свързан с организма – това са връзки. Човек е свързан с Вселената – това са връзки. Всеки човек е Вселена!“

Ако физическите функции на организма взаимно си взаимодействат правилно, съществува хармония в съгласуваната дейност на информационната структура на всички клетки на физическото тяло. Именно това състояние се нарича здраве. Но ако в някое функционално звено има срив, дали организмът ще може качествено да осъзнава постъпващата информация? Разбира се, че не! Резултатът от информационния срив е липсата на хармония, или казано по-просто, болест. Думата „болест“ може да се употребява само в единствено число, също като думата „здраве“. И болестта, и здравето са явления, свързани с цялостното състояние на човека, а не на отделни органи и части на тялото, както това е прието в ортодоксалната медицина.

Истинското здраве не е липса на външни прояви на болест, а състояние на вътрешна хармония, когато структурата на организма е безконфликтна и функционира в оптимален режим. Организмът се развива по базова програма и ако функционалната основа е изкривена, състоянието му може да се промени само при едно условие:

необходимо е да се въздейства върху целия организъм, оправяйки неговата структурна форма и възстановявайки базовата матрица на функционалните процеси в жизнена дейност.

В противен случай деформираната схема на взаимодействия ще доведе до нови и нови информационни сривове, които ще се проявяват като нарушаване на хармонията, като болест.

Нарушаването на хармонията отначало протича на енергоинформационно равнище и едва след това се проявява във физическото тяло под формата на някакви симптоми. Симптомът е сигнал, който нарушава уравновесеното протичане на живота, принуждава да се обърне внимание, че е нарушен балансът на вътрешните сили, че с човека нещо се е случило. При това е безсмислено да се лекува някакъв болен орган, конкретна „болест“,

трябва да се лекува целият организъм.

Виталий и Татяна ТИХОПЛАВ