Обикновено хората възприемат йога в нейния физически аспект. Те рядко забелязват как един йогин диша, как усеща това дишане и как хармонизира това свое дишане с движенията на тялото. Хората са склонни да обръщат внимание само върху гъвкавостта и подвижността на тялото. Някои се интересуват колко асани са усвоени и колко минути може да се стои върху главата. Главното обаче не са тези външни прояви, а доколко занимаващият се с йога усеща позата и дишането.

Какво означава асана? „Асана“ се превежда като „поза“. Тази дума произхожда от санскритския корен „ас“ - „оставам“, „седя“ или „намирам се в определено положение“. Според „Йога-сутри“ на Патанджали асана съдържа в себе си две важни свойства: стхира и сукха. „Стхира“ означава постоянство и бдителност. Под „сукха“ се разбира способността да чувстваш себе си в една или друга поза комфортно. По време на изпълнението на позата еднакво необходими са и двете тези качества.

Ако ние седим с кръстосани крака, за да се фотографираме, а след това веднага ги изправяме, защото ни болят, в това няма нито сукха, нито стхира. Дори и да се достигне устойчивост и бдителност /стхира/ , но липсва удобство и лекота /сукха/, то и това е недостатъчно. Необходимо е и едното, и другото, тези две свойства е необходимо да бъдат съхранявани в продължение на определено време. Липсва ли поне едно от тях, онова, което правим, не е асана. Принципът на Йога се съблюдава само тогава, когато след известно време ние започнем да изпълняваме асаната съсредоточено и спокойно.

Да започнем оттам, където се намираме.

Ако позата или движението ни причиняват неудобство, то е трудно да се мисли за нещо, освен за това неудобство. Например ние седим с кръстосани крака и мислим само за болката в напрегнатите подбедрици. През това време ние още не изпълняваме асаната, която искаме да изпълним. Очевидно не сме готови за нея. В този случай е по-добре да започнем с нещо по-леко. Тази простичка идея лежи в основата на цялата практика на Йога.

Ако асаната се изпълнява по реда на нарастване на сложността, ние постепенно ще достигнем все по-голямо спокойствие, бдителност и усещането на общия комфорт. Въплътим ли този принцип на така практикуваната асана в живота, тогава ние трябва да приемем себе си такива, каквито сме. Ако нашият гръб е напрегнат, ние трябва да признаем това. А може би гъвкавостта ни е добра, но твърде повърхностно дишаме. Или с дишането всичко е наред, но имаме някакви проблеми със здравето. Случва се в асаната да се чувстваме комфортно, но умът блуждае някъде си, на съвършено друго място. Това също не е практика на асана. Да придобием необходимите за асана качества можем само тогава, когато осъзнаем своето начално равнище и се научим да го приемаме.

Шри ДЕШИКАЧАР